Зададат ли се избори - всички партии говорят за необходимостта от по-висока избирателна активност. Призовават хората да гласуват, обясняват как масовият вот ще спре купения и корпоративния вот, как демокрацията има нужда от повече участие. Само че зад тези думи стои една напълно различна практика – системно и целенасочено ограничаване на възможностите гражданите реално да стигнат до урните.

Докато на думи апелират за „повече гласове“, на практика депутатите променят изборните правила в последния възможен момент, без дебат и без експертна оценка, така че гласуването да стане по-трудно, по-объркващо и по-рисково. И всичко това – броени месеци преди поредните извънредни парламентарни избори.

Поредното доказателство за това са промените в Изборния кодекс, които се прокарват в режим „6 без 5“ – едва 2,5 месеца преди извънредните парламентарни избори.

На първо четене, без предварително обсъждане в правната комисия и без обществен дебат, депутатите приеха изцяло хартиено гласуване, като броенето да се извършва от нови оптични сканиращи устройства. Машини, които не са тествани в реален изборен процес, за които няма време за сертификация, обучение и гаранции за сигурност. Това не е реформа – това е експеримент с изборния процес.

Още по-притеснително е премахването на втория печат върху бюлетината. Мярка, въведена именно за ограничаване на класическите изборни измами като т.нар. „български влак“ или „индианска нишка“. При новите правила вече няма механизъм, който да гарантира, че бюлетината, която избирателят получава, е същата, която връща. Това е връщане към добре познати практики от миналото, за които всички партии твърдят, че искат да се борят – но само на думи.

Най-скандалната промяна обаче идва от „Има такъв народ“ – изготвянето на избирателните списъци на база последното преброяване от 2021 година. Преброяване, проведено по време на пандемия, обхванало едва около 83% от населението, като близо 30% са преброени електронно. Това автоматично изключва хиляди български граждани – включително всички, навършили 18 години след септември 2021 г., както и огромна част от българите в чужбина.

На практика тази промяна не „чисти мъртви души“, а създава живи граждани без право на глас, освен ако не преминат през допълнителни административни препятствия. И то точно преди избори. Това неминуемо ще доведе до по-ниска избирателна активност – резултат, който удобно обслужва партии с твърд, контролиран електорат.

Същата логика стои и зад ограничаването на броя на избирателните секции в Турция, Великобритания и САЩ. Намаляването им до максимум 20 извън ЕС не е техническо решение, а чисто политически ход. Ограничават се гласовете на българите зад граница – едни, защото традиционно подкрепят определени партии, други – защото гласуват „неправилно“. Това е грубо нарушаване на принципа за равнопоставеност на гражданите и пряко послание: „Гласувайте, но само ако сте удобни“.

Политологът доц. Христо Панчугов с право отбелязва, че разговорът за изборните правила отдавна е напуснал територията на експертността. Технологиите – било машини, било скенери – не са същинският проблем. Истинските дефекти са в организацията, в политизираните секционни комисии, в липсата на обучение и в хроничното нежелание да се направи реална реформа на избирателните списъци и администрацията.

Поредните промени в Изборния кодекс не лекуват болестите на демокрацията, а ги задълбочават. И когато доверието в изборите окончателно се срути, отговорността няма да е на избирателите, които не отиват до урните, а на политиците, които превърнаха правилата на вота в инструмент за оцеляване.

Вместо стабилни и предвидими правила, избирателите отново получават хаос: връщане към изцяло хартиено гласуване, въвеждане на нови и нетестирани технологии за броене, премахване на защитни механизми срещу класически изборни измами и орязване на избирателните права на българите в чужбина и на най-младите избиратели. Резултатът е предвидим – по-ниска активност, повече съмнения и още по-слабо доверие в изборния процес.

Това поведение показва, че призивите за масово гласуване не са нищо повече от предизборна мантра. Истинската цел не е повече демокрация, а по-удобен вот – такъв, който може да бъде по-лесно контролиран и управляван.