Три дни след делото в Окръжен съд, майката на Габи – Дияна, и двете баби – Иванка и Димитрия, подадоха жалба срещу определението на магистратите. Тя обаче бе върната от Апелативен съд, с указания по-долната инстанция да прекрати и неуважи жалбата на почерненото семейство. Апелативен съд е стъпил на член 318. Причината да се цитира именно този член на НК са изявленията на адвоката на Иванка и Димитрия.
На 10 февруари се проведе и ново дело пред Апелативния съд, а три дни по-късно магистратите излязоха с решение, че прекратяват производството срещу присъдата на Пловдивския окръжен съд. И третото определение на съда бе като гвоздей в сърцата на близките на Габи. Те бяха категорични, че ще борят докрай за справедливо наказание. Още на 15 февруари, адвокатът на Дияна Матнска и двете баби подаде жалба срещу определението на Апелативен съд до ВКС.
5 месеца по-късно, ВКС се произнесе с решение. Върховният касационен съд разгледа казуса, в който спорът беше за ефективността на защитата на частни обвинители в съдебно заседание. ВКС реши да отмени определение на Апелативен съд – Пловдив, с което беше прекратено съдебното производство и въззивната жалба на частните обвинители не беше разгледана.
Пловдивският апелативен съд увеличи наказанието лишаване от свобода от 2 години на 2 години и 8 месеца на Семова. Искането на близките за увеличаване на наказанието беше подкрепено в съдебната зала от прокуратурата, която не е депозирала протест срещу първоинстанционната присъда.
В решението си съдебният състав, който прие жалбата на близките на пострадалото дете за допустима, приема че видно от заключенията на вещото лице по назначените в хода на делото автотехническа експертиза и допълнителна такава, се установява, че Веселина Семова е имала техническа възможност да избегне и автомобилът се движил със скорост по-малка от 34 км/ч, при ограничение от 30 км/ч.
В мотивите си съдът изрично подчертава, че с оглед на изразената твърде неясна позиция на частните обвинители по време на съдебните прения пред първата инстанция за отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства, възможното увеличение на наказанието лишаване от свобода е на 4 години. Съобразявайки провеждането на производството по реда на съкратеното съдебно следствие, същото се редуцира с 1/3 и се налага на подсъдимата едно крайно наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимата чистото й съдебно минало, семейното положение, недобро здравословно състояние, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, изразеното искрено съжаление за стореното и направеното самопризнание още на досъдебното производство.
Апелативният съд приема като отегчаващо обстоятелство за подсъдимата допуснатите по време на инкриминираната проява поредица от нарушения на правилата за движение, които по своето естество са твърде сериозни, защото би следвало да гарантират в достатъчно степен безопасността на останалите участници в движението. Освен това основната причина за настъпването на ПТП е липсата на своевременна реакция от нейна страна като водач спрямо опасността от удар с пресичащите пешеходци.
Тя е имала пълна видимост към маркировката на пешеходната пътека от едно немалко разстояние, а впоследствие е могла последователно да възприеме наличието на пътния знак за ограничение на скоростта на 30 км/ч., както и появата на двете пешеходки, като дори тогава при избраната превишена скорост на движение от 50 км/ч е могла своевременно да реагира и да спре с автомобила преди мястото на удара, но не го е сторила. Реагирала е с твърде голямо закъснение на възникналите пред нея реални опасности, когато предотвратяването на произшествието е било обективно невъзможно.
Поради това, за постигането на пълното поправяне на дееца, предвид естеството на инкриминираната проява, настоящият състав счита, че определеният изпитателен срок следва да бъде в максималния законов размер, поради което го увеличава от 4 години на 5 години.
Въззивната инстанция увеличава от 3 на 4 години и наказанието лишаване от право да управлява МПС, наложено на подсъдимата.
Решението на апелативния съд не е окончателно и подлежи на протест и обжалване пред ВКС.
