На днешния 23 декември от този свят си отиват много забележителни българи, записани със златни букви в българската история.

Един от тях е Стойко Ботушанов, известен като Маджере, той е български революционер, Ботев четник. Роден е в разложкото село Якоруда. В Румъния влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. След избухването на Априлското въстание постъпва в неговата чета. Част е от групата Свети Георги, която се качва на парахода „Радецки“ от Бекет. След разгрома на четата е заловен и затворен в Орхание, а след това в София, където е подложен на мъчения. На 1 август 1876 година е освободен. Умира от вълнение при посрещането на руските войски на Орханийското шосе в София през декември 1877 година.

Александър Китанов Николов, наричан Санде или Сандо Хайдушки  е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Влиза във ВМОРО още като ученик. В Горна Джумая става член на градския комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година. Става нелегален в четата на Христо Чернопеев. По късно е четник при Гоце Делчев и Кръстьо Асенов. След Илинденско-Преображенското въстание Александър Китанов е околийски войвода в Малешевията и Кукушко. Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през август на 1905 година. Придружава с четата си Даме Груев при обиколките му в Македония. Заедно загиват в битка с турски аскер на 23 декември 1906 година край село Русиново.

Георги (Гоце) Думчев също е български революционер, деец на ВМОРО. Думчев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Влиза във ВМОРО и е близък на Михаил Герджиков. В 1903 година става негов четник и е делегат на Конгреса на Петрова нива. По-късно се връща в Македония и на 23 декември 1906 година Карчов е в четата на Даме Груев, открита от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Думчев и Груев са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата, които носят още един ранен четник, попадат на нова засада и загиват.

Дамян (Даме) Йованов Груев е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан и „Волята на организацията“, ползва псевдонимите Богдан Ариматейски, Борой, Браян Митрев, Буюк даскал, Гарибалди, Данаил, Иванов, Йосиф, Лавда, М. Пападопулос, Огн. Стопленов, Смилевец. 

В края на 1906 година тръгва с четата си към Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември 1906 година Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско – вероятно предадени. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.

Александър Димитров, с псевдоними Кипров, е български журналист, белетрист, драматург, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден е на 1 март 1880 година в Мустафа паша, Османска империя. Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети. Участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит и Кипров бяга в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души.

В 1904 година Кипров заедно с Александър Божинов е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“ (1904 - 1909). В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в Народния театър в 1912 година.

След войните поддържа Александър Стамболийски и при управлението на неговото правителство е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). След Деветоюнския преврат в 1923 година е уволнен. От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“. Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.

Христо Димитров Бурмов е български офицер, генерал-лейтенант. Роден на е 23 септември 1869 г. в Габрово, Османска империя. На 6 юли 1887 година постъпва на военна служба, на 18 май 1889 година завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в София. Участва в Балканската и Първата световна война. 

На 1 ноември 1918 година е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област, през лятото на 1919 година се уволнява от армията и се отдава на научна дейност. През 1932 година е избран за пръв председател на Военнонаучния институт. На 6 май 1936 година, шест месеца преди смъртта си е произведен в чин генерал-лейтенант. Христо Бурмов умира на 23 декември 1936 г. в София.

Ной Ноев е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885). Роден на 12 април 1864 година (стар стил) в Сливен. Учи в класното училище в родния си град, а през 1884 завършва в петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Ноев е командир на 3^-та рота от 5-а запасна дружина на 4^-ти пехотен плевенски полк. Участва в защитата на Видинската крепост, като заема позиции на десния участък в редута Баба Вода и 1-ви и 2-ри бастион. За заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен. Бил е началник на четвърто полково военно окръжие. Уволнява се през 1907 г. Полковник Ной Ноев умира на 23 декември 1936 година в Сливен.

Цвятко Петров Бобошевски е български политик от Демократическия сговор и юрист, министър на търговията, промишлеността и труда (1923 – 1924, 1926 – 1930) и на правосъдието (1924 – 1926) в правителствата на Александър Цанков и Андрей Ляпчев. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година сътрудничи на комунистическия режим и е назначен за регент на малолетния цар Симеон II. Цвятко Бобошевски е роден на 20 август (8 август стар стил) 1884 година във Враца в семейството на заможен търговец. 

Бобошевски става член на Народната партия, а след нейното вливане в Обединената народно-прогресивна партия през 1920 година е секретар на новосъздадената организация. Като един от малкото водачи на Конституционния блок, които са на свобода през пролетта на 1923 година, той участва активно в подготовката на Деветоюнския преврат.

Цвятко Бобошевски умира на 21 декември 1952 година в София. На погребението правителството на Вълко Червенков му отдава почест като на виден държавник.