Навършват се 91 години от рождението на Ирина Чмихова - българска поп певица и музикален педагог, и е един от основателите на поп музиката в България. Тя почина на 15 февруари 2020 г. в София, на 89-годишна възраст.

Родена е на 5 април 1930 г. в Пловдив в семейството на Николай Николаевич Чмихов, руснак и Цветана Димитрова Велева, българка.

Завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Кръстьо Мирски и започва работа като актриса по разпределение в Димитровградския театър. Започва да пее още като студентка, през 1950 година, когато в България гостува руският пианист Евгений Комаров, създал музикален квартет в Руския клуб.

Докато е в театъра, участва на първото състезание за майстори на поп изкуството в зала „България“, след което ѝ предлагат щатна работа в Държавната концертна дирекция, която ръководи изявите на всички изпълнители и артисти. Към този момент датират първите опити за създаване на поп музика в България и Чмихова е поканена. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика: български, руски, немски, испански, италиански, френски, английски. Нейни хитове са „Гренада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“, „Тригодишна мъка“, по-известна като „Синьото елече“, и други. В периода 1954 – 1970 г. Ирина Чмихова осъществява редица концертни изпълнения, всички те преминали с огромен успех в България и чужбина. Под съпровода на водещите тогава оркестрови и инструментални състави като „Стакато“ с ръководител Развигор Попов, с оркестрите на Александър Събев, „София“ и „Балкантон“, със „Студио 5“, ръководен от Божан Хаджиев – китариста на Вили Казасян, и най-вече с ЕОБРТ, дирижиран от Вили Казасян.

На 32-годишна възраст започва да преподава в отдел „Естрада“ на Консерваторията. Сред учениците ѝ са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Есил Дюран, Михаил Йончев, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др. През 1968 г. тя е сред основателите на Естрадния отдел към тогавашната БДК в София.