Ангел Букорещлиев е български обществен деец, композитор, хоров и оркестров диригент и фолклорист, един от пионерите на българската професионална музика, записал над 2500 народни песни.

Роден е на днешната дата 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско (днес Петруса, Гърция). Брат е на офицера Андрей Букурещлиев и на Ботевия четник Сава Букурещлиев. През 1890 година завършва Органната школа в Прага.

В 1894 година се установява в Пловдив и става учител в гимназията „Княз Александър I“. Букорещлиев е първият концертен изпълнител на пиано в България. В 1896 година основава Пловдивското певческо дружество и го ръководи над 50 години. В 1905 – 1906 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.

В 1921 година основаното от него акционерно дружество открива частното музикално училище „Родна песен“ и Букорещлиев става първият му директор.

В периода 1891 – 1898 година, осъществява няколко експедиции и записва над 2500 народни песни от Родопите, Средногорието и Македония. Нотира 461 от тях и ги публикува под заглавие „Среднородопски песни“ в Сборника за народни умотворения и народопис. Твори най-вече в характерния за неговото поколение композитори жанр на „китката“. Редактор е на месечния „Музикален сборник“ (1902).

През 1899 г. по време на погребението на княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала Букорещлиев свири на органа в църквата.

Композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, основател на Пловдивското певческото дружество , той има огромен принос за развитието на съвременната музикална култура в България.