Да си спомним за актьора Никола Анастасов, който щеше да навърши 89 днес
Навършват се днес 89 години от рождението на актьора Никола Анастасов, изиграл блестящо много роли в театъра и киното.
Роден е на 22 април 1932 година в София, в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва от Охрид.
Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.
Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“.
Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на 20. век.
Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване. До смъртта си е женен за естрадната певица Мария Косева, заедно с която имат двама синове.
Никола Анастасов е автор на две книги: хумористичната „Смехът на шопа“ (1985) и автобиографичната „Я, колко мъка...“ (1997).
Ето част от неговите „усмихнати“ цитати:
"Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен."
"Тежко е на този, който не умее да се смее..."
"Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар."
"Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци."
"Ако не вярваме, няма да имаме бъдеще. Трябва вяра. Това е да очакваш нещо, да чакаш бъдещето, вярваш в него, да се надяваш. Тогава ще имаш усмивка, която никога няма да слиза от лицето ти."
"Няма да се дам! Ще живея!"
