37 години стават днес от смъртта на актьора Любомир Кабакчиев, изигал десетки роли в театъра и киното.

Роден е на 1 декември 1925 година в Казанлък. Напуска този свят на 11 август  1986, на 60 години.

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).

След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“^[1]. Член е на Националния съвет на ОФ.^[2] От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971 – 1986).

Носител на много държавни отличия, народен артист. През 1969 г. е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.