Мария Владимирова Русалиева е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса.

Родена е на 21 юли 1928 г. Нейни родители са Елена Русалиева и българският поет Владимир Русалиев.

За кратко следва философия, но прекъсва в трети курс. През 1951 г. богатите гласови данни на Русалиева стават причина да започне работа като озвучител в Радио София.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.

Снима се и в редица филми, измежду които „Димитровградци“ (1956), „Любимец 13“ (1958), „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена опера „Семейство Калинкови“ (1966), „Мадам Бовари от Сливен“ (1991) и „La Donna E Mobile“ (1993).

Активно озвучава филми и сериали за БНТ, наричана „Българска телевизия“ допреди 1989 г. Русалиева дублира Маджи и Императрица Мария съответно в нахсинхронните дублажи на анимационните филми „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ и „Принцеса Анастасия“.

През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева. Тя е първият носител на наградата Дубларт за цялостен принос като озвучаващ артист.^[3]

Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Мария Русалиева умира на 87 години на 5 август 2015 г.