Трима големи български актьори са родени на днешния 25 юни, но в различни години.

Първият е Георги Черкелов. Роден е на 25 юни 1930 г. в град Хасково. След като учи 3 години право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш. Започва кариерата си като артист във Врачанския театър (1956 – 1959).

За 50 години Черкелов е създал над 100 роли в театъра и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. Изиграл е почти целия репертоар на британския класик. Стилът на Черкелов е интелигентен, с пестеливи изразни средства, базиран на фини нюанси в интонацията, на тежките паузи и на солидно произнесените фрази. Негова запазена марка са вътрешното достойнство и достолепие.

Незабравими са изпълненията му в ролите на Крал Лир, Ричард II, Сократ, Хлудов и много други. Участва във филми като „Съдията“ (1986), „Цар и генерал“ (1966), „Бялата стая“ (1968), „Мъже в командировка“ (1969), „Князът“ (1970), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975), „Топло“ (1978), „Черешова градина“ (1979), „Аспарух“ (1981), както и във филмови копродукции в Италия („Галилео Галилей“ – 1969) и Германия. Режисьор е на телевизионния филм „Спирка Берлин“.

Умира на 19 февруари 2012 година. 

Вторият е Васил Попов. Роден е на 25 юни 1934 г. в София. Завършва ВИТИЗ, специалност актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски.

В кариерата си е изиграл повече от 150 роли. Партнирал си е със Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и Георги Парцалев, а в съзнанието на поколения зрители ще остане като тандем с вече покойния Хиндо Касимов. Двамата актьори „се намират, без да се търсят“ в редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР. Оттогава са неразделни не само на сцената, но и в живота. Талантът им блика и извън скечовете. Васко и Хиндо редактират текстовете на хумореските, а понякога сами ги съчиняват. Коронният им номер е сценката, в която се правят на туземци от Черния континент. Дълги години Васил Попов дели една гримьорна с такива светила на Сатиричния театър като Никола Анастасов, Григор Вачков и Константин Коцев и Димитър Манчев. Напъхвал се е в кожите дори на Хамлет и крал Лир, но завинаги ще остане като един от най-талантливите комедийни актьори. Сред многобройните му превъплъщения в Сатиричния театър са ролите в „Дървеница“ от Владимир Маяковски, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл, „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин, „Франк Пети“ и „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат, „Кандидати на славата“ и „Чичовци“от Иван Вазов. Известен е с ролята на готвача „чичо Пандишпан“, която играе в детско телевизионно предаване „Магазинчето на приказките“. Участва в мюзикъла „Телерезада“ (1974), постановка на Хачо Бояджиев.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Освен в театъра, Васил Попов има роли и в много български филми, сред които „Краят на една ваканция“ (1965), „Момчето си отива“ (1972), „Буна“ (1975), „Опасен чар“ (1984). Той е сред участниците в популярните постановки на Българската национална телевизия „Криворазбраната цивилизация“ (1974) по класическата пиеса на Добри Войников и „Вражалец“ по Ст. Л. Костов. През 2012 година участва в сериала Столичани в повече в ролята на бай Милчо.

Васил Попов почива на 5 август 2015 година, на 81 години.

Третият е Стефан Илиев. Роден е на 25 юни 1935 г. в град Истанбул. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1958 г. при Николай Масалитинов със специалност актьорско майсторство. 

Първата му професионална роля в театъра е тази на Дженаро („Лукреция Борджия" – В. Юго) в Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово (1958), където работи в периода 1958 – 1959. След това е в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Плевен (1959 – 1960), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1960 – 1964), Народен театър за младежта (1964 – 1966), Поезия и естрада (1966 – 1969), Театър „София“ (1969 – 1990), Театър 199, Малък градски театър „Зад канала“ (1990).

В киното, както и в театъра, дебютът му е в годината на завършване на ВИТИЗ – 1958, във филма Любимец 13. Участва в десетки филми в киното и телевизията до края на живота си, сред които 8 международни и 3 чуждестранни продукции. Сред по-известните му филми са „Пленено ято“, „Конникът“, „Отклонение“, „Свобода или смърт“, „Един миг свобода“, „Снимки за спомен“, „Васко да Гама от село Рупча“, „Господин Никой“, „Oсмият“, „Зарево над Драва“, „Магистрала“, „Забравете този случай“, „Петък вечер“, „О, господи, къде си?“ и др. Последният му филм е „Под прикритие“, 2012 г.

Член на Съюза на българските филмови дейци (1973) и на САБ (1958).

Председател на Съюза на артистите в България (1990 – 2005).

Умира на 17 януари 2018 г.