110 години стават днес от рождението на Асен Босев - български поет, автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач. Творчеството му за деца се отличава с хумора си. С неговите творби израснаха няколко поколения в България. Той почина на 24 април 1997 г. в София, на 84 години.

Роден е на 22 ноември 1913 г. в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село, в гимназия във Враца и в педагогическо училище в Берковица. Още в ученическите си години възприема комунистическите идеи. Първоначално учителства в родния си край. Тогава печата и първите си стихотворения.

През 1937 г. се установява в София, където завършва дипломация в Свободния университет (сега УНСС) и право в Софийския университет. Същевременно работи като журналист.

През 1942-44 г. е затварян в концентрационния лагер „Кръсто поле“ (Еникьой), Ксантийско, по-късно е интерниран в лагера „Св. Врач“ край град Свети Врач (Сандански).

Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от Корней Чуковски, Сергей Михалков, Агния Барто. Много негови творби са преведени на руски, украински и др. езици.

През 1950 г. на Асен Босев е присъдена Димитровска награда, а по-късно е удостояван и със званията „Заслужил деятел на културата“ (1965), „Народен деятел на културата“ (1972). Номиниран е за наградата „Ханс Кристиян Андерсен“ през 1986 г. и е включен в почетния Андерсенов списък. Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1972) и на наградата за детска литература „Калина Малина“ (1987).

Член на Съюза на българските писатели.

Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев и е дядо на журналиста Росен Босев. Брат е на Крум Босев (1920-2011) - журналист и дипломат, първия българин, стъпил на Северния полюс на 25 ноември 1958 г.