Двама ярки български творци са напуснали този свят на днешната дата 28 април. Това са писателят Тодор Влайков и композиторът Парашкев Хаджиев.

Тодор Генчов Влайков, още наричан с псевдонима си Веселин, е български писател, общественик и политик. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Негов правнук е дипломатът Радко Влайков. Умира на 28 април 1943 година.

Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888 година. Основател (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900 година.

През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – „Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество „Орало“.

Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия. При основаването на Демократическия сговор през 1923 година участва в групата, изработила първата програма на новата партия.

През 1926 г. по инициатива на Мария Влайкова, съпруга на Тодор Г. Влайков, е открита сграда, предназначена да помещава Народното кино. Веднага след това новопостроената сграда на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно киното вече носи името „Влайкова“.

През 2007 г. с решение на Общинския съвет в Пирдоп е учредена Национална литературна награда „Тодор Влайков“.

Парашкев Тодоров Хаджиев е български композитор и музикален педагог, професор по хармония (от 1947 г.) в Държавната консерватория. Той е един от творците с особено силно влияние върху формирането на българската музикална култура.

Роден е на 14 април 1912 г. Син е на оперния диригент и пианист Тодор Хаджиев (основател на Софийската опера) и на оперната прима Дойчина Хаджиева.

Завършва софийската Консерватория (1936) с пиано при проф. Андрей Стоянов и композиция при проф. Панчо Владигеров. Веднага след това специализира композиция във Виена при Й. Маркс (1937), във Висшето училище по музика в Берлин при Х. Тисен (1938­-1940), след което учи и в Прага.

След завръщането си в България става преподавател по хармония в Консерваторията, от 1947 г. над 4 десетилетия е професор по хармония и композиция. Проф. Хаджиев се утвърждава като един от авторитетните музикални педагози в страната. Автор е на най-известните български учебници по хармония елементарна теория, възпитали поколения български музиканти. Педагогическата дейност на Хаджиев е особено ефективна.

Парашкев Хаджиев е Председател на Съюза на българските композитори в периода 1990­-92 г. Получава Димитровска награда през 1962 г., става народен артист (1982).

Почетен гражданин е на София, Пловдив, Варна и Русе.

Умира на 28 април 1992 г.

Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. Той е автор и на симфонична и камерна музика, множество хорови и масови песни, стотици детски и училищни песни и упражнения, десетки поп песни, музика към игрални филми и др. С висока стойност са неговите над 5000 хармонизации на народни песни. Написал е и 2 струнни квартета (1948, 1953 г.), 2 сонати за цигулка и пиано (1940, 1946 г.), концертино за цигулка и оркестър (1941 г.), концертино за флейта и оркестър (1945 г.), сюита за цигулка и пиано (1940 г.), симфонична „Младежка танцова сюита“ (1952 г.), пиеси и сонати за пиано, цигулка и две цигулки. Голяма част от творчеството му е издадена.

За музиката на Хаджиев е характерно метро-ритмическото разнообразие, основано върху неравноделни народни размери, ясна и стегната форма, преобладаване на лирико-хумористична тематика.