Какво е усещането да се докоснеш до ледената мистерия на Антарктика? Да плаваш сред айсберги и да отговаряш за логистичното осигуряване на научноизследователската ни база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън? За капитан ІІ ранг Радко Муевски това е изключителна отговорност и дълг към родината. За трета година пловдивчанинът, чийто корени са от брезовското село Чоба, достига този опасен географски регион, обхващащ Антарктида и островите в Южния океан южно от Антарктическата конвергенция. Настоящето пътуване обаче е по-специално за него, тъй като вече е командир на научноизследователския кораб "Св. Св. Кирил и Методий".

„За нас това е работа. Усещането е приятно, но и доста отговорно и се стараем максимално безаварийно да изпълняваме задачите си. Необичайно е, защото средата е различна от тази, която имаме през останалата част от годината в България и в Черно море. Но имаме подкрепата на командването на Висшето военноморско училище, Български антарктически институт. Осигурени сме и като цяло нещата се изпълняват безопасно”, разказва пред Trafficnews капитан Муевски, докато наблюдава антарктическата ни база от мостика на кораба.

Българската антарктическа база Св. Климент Охридски

Въпреки че в момента е арктическото лято, температурите са в интервала между 0 и 5 градуса. Постоянно вали сняг. През седмица-две се редува бурно време, с много силен вятър, чийто пориви достигат до 30 метра в секунда. Тогава е изключително опасно за работа, тъй като е студено, а заради вятъра се образуват вълни.

„Самият район за плаване е сложен. Има айсберги, точно около базата, където трябва да работим, се образува т.нар. „ледена супа”, посочва пловдивчанинът. Затова с колегите му са постоянно нащрек и се стараят да избегнат всяка опасност. За това им помага и сътрудничеството с техните приятели от Аржентинските военноморски сили. „Аз лично, както и предходният командир и настоящият оперативен офицер сме посещавали курс по антарктическа или полярна навигация в Буенос Айрес, където се разглеждат всякакви практики за опериране в такива води. И вече имаме трета година опит, което за нас е много важно. Но продължаваме да се учим. И винаги се съобразяваме с хидрометеорологичната обстановка. Когато се планират мероприятия, прогнозата е от основно значение”, допълва Радко Муевски.

Той от малък мечтае за морето. Завършва математическата гимназия във Варна, а още докато учи във Висшето военноморско училище, специалност  корабоводене за военноморските сили, има възможност да плава с ветрохода „Калиакра” и така сбъдва една своя мечта. След това той е разпределен в дивизиона миночистачни операции във Варна, където служил на противоминни кораби. Капитан Муевски завършва и Военната академия „Г. С. Раковски“ в София. Служи в редиците на флота към военната академия като старши помощник командир на научноизследователския кораб "Св. Св. Кирил и Методий", на който в тази експедиция вече е командир.

„Интересна професия, предизвикателство. Дава много, можеш да видиш и научиш много за света и за хората. Има и ограничения, най-вече си лишен от контакт със семейството. Но човек трябва да си изпълни дълга”, категоричен е пловдивчанинът.

Цялото пътуване до Ледения континент продължава повече от пет месеца. Екипажът, който тази година се състои от 34 души, отплава на 7 ноември 2024 г. и се очаква да се приберат в родината около 12 април 2025 г. Маршрутът на кораба е същият, както при предишните две експедиции – от Варна, през Босфора и Дарданелите до Картахена. В испанското пристанище слизат краткосрочните практиканти от Висшето военноморско училище в морската ни столица. След зареждане с гориво и хранителни продукти корабът започва преход през Атлантическия океана. Следващото пристанище е Мар дел Плата, Аржентина, докъдето се стига за около 22 дни. „Това е един много хубав курортен град, с който тази година кметът на Варна подписа споразумение за побратимяване. За нас тези отношения са много важни, тъй като Мар дел Плата е сред най-посещаваните градове от нашия кораб”, споделя капитанът.

След кратка почивка  „Св. Св. Кирил и Методий” продължава своето плаване към най-южния град на планетата – Ушуая. Там на борда се качват участниците от нашата експедиция - логистичните и научните работници. При хубаво време за 3-4 дни преминават пролива Дрейк и достигат нашата база на остров Ливингстън.

 Капитан Муевски посочва, че в Антарктика извършват строго определени задачи, зададени предварително. Основната е свързана с логистичното осигуряване на научноизследователската ни база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Тази година в сградата там се прокарват всички електрически и водопроводни системи, а очакванията са догодина да бъде оборудвана цялостно и да започне да се експлоатира от учените. „Нашата основна логистична задача е да транспортираме материали и суровини – гориво, хранителни провизии, прясна вода и всичко необходимо за построяването на новата база и за поддържането на другите и функционирането на базата”, обяснява той.

Корабът извършва също и трансфери на научни работници и логистици между един от островите Кинг Джордж, където има летище, и остров Ливингстън. Той предлага възможност по-лесно и безопасно да се достига на определени места, отдалечени от базата. Изпълнява и целеви задачи за поставяне на оборудване и събиране на теренни проби.

В следващите дни на остров Сноу ще бъде монтирана хидрометеорологична станция и ще се поставят сеизмични сензори. В същото време на кораба вече са натоварени и отпадъците от базата „Св. Климент Охридски“, които трябва да бъдат извозени.

Любопитното е, че за първи път екипажът посреща Нова година на Антарктида. Радко Муевски разказва, че това се случило два пъти – по българско и по местно време. С наздравица и пожелание за здраве, щастие, късмет, берекет и безопасно прибиране у дома.

На въпрос какви качества трябва да притежава капитанът на научноизследователския ни кораб, той отговаря, че на първо място трябва да е добър професионалист. Да познава всички процедури, необходими за изпълнение на задачите, и да осигури безопасността на личния състав. Да е отговорен, дисциплиниран, да има желание да открива нови неща. И да продължава да се бори, докато всичко се случи така, както е необходимо.

„Да си капитан на научноизследователския кораб „Св. Св. Кирил и Методий" е огромна отговорност. Задачата, която изпълняваме, е национална. Тя е поставена от нашето висше държавно и военно ръководство и ние я изпълняваме като дълг – за род и родина”, споделя капитан Муевски. 

По време на плаванията си до Антарктида той и колегите му преживяват много интересни и трудни моменти. Миналата година например на котвата им заседнал камък. „Не се стреснахме”, отчита мъжът, който по това време е старши помощник командир. „Наложи се да сляза до котвата, да „завържа” камъка и да го свалим, което за мен бе доста запомнящ се момент”, допълва той.

Научноизследователският кораб "Св. Св. Кирил и Методий".

Любопитен пък е фактът, че тази година в екипажния списък има и няколко дами, сред които и две курсантки от Висшето военноморско училище. Те представлявам женското войнство на борда и не отстъпват не мъжете. „Съвсем нормално е вече на борда да има и дами. Те си изпълняват стриктно задълженията, нямаме никакви проблеми”, казва капитанът. Често корабът превозва жени – учени, от една база в друга. По време на това плаване ги придружава и журналистка на БТА.

Радко Муевски е изключително благодарен на съпругата, двете си деца, тъщата, тъста, майка си и сестра си за подкрепата. „Синът ми постоянно ме пита: Тръгнахте ли вече да плавате към България? Това ме натъжава, много е трудно да съм далеч от тях”, отчита бащата.

За да зарадва семейството си, той решава  да постави табела на остров Ливингстън, която показва посоката и разстоянието от 13 878 км до родното село на майка му – село Чоба. И го прави точно на рождения й ден – 24 януари. Инициативата идва от сестра му Хубавена. И за двамата селото е свързано с много мили спомени, тъй като са израстнали там. Съпругата и децата му пък сега често го посещават. 

„За нас едно от най-важните неща е да пазим родовата памет. Пък и за всички мои съграждани е някаква радост. Получи се отзвук, което мен много ме радва”, казва капитан Муевски.

 Радко Муевски поставя табелата на о. Ливингстън