Състоянието на клепачите, които защитават нашите очи от външни въздействия, често бива пренебрегвано и неглижирано от хората. Оказва се обаче, че измененията на клепачите, могат да доведат до много сериозни и трайни последици за очите.

Понякога симптоматиката е много сходна на тази, която имаме при настинка или грип. Зачервяване на очите, сълзене, дразнене. Тези неприятни усещания обаче могат да представляват признак за сериозни проблеми с положението на клепачите.

Как да реагираме, ако забележим изменение на клепачите, какви са последиците и какво е лечението – за отговор на тези въпроси потърсихме офталмолога д-р Искра Шишкова от Очна болница „Луксор“ в Пловдив.

- Д-р Шишкова, защо е важно нормалното положение и функциониране на клепачите?

- Нормалното положение на клепачите осигурява добро затваряне през нощта, предпазва очната повърхност от изсъхване и попадане на чужди тела в окото. При нарушение в положението и функцията на клепачите може да се стигне до сълзене, непрекъснато дразнене, изсъхване на очната повърхност и в най- тежките случаи, и до образуване на язви на роговицата.

- Какво трябва да направи човек, ако усети, че има проблем с клепачите?

- При подобни оплаквания е изключително важно пациентите да посетят очен лекар на време, за да се постави точна диагноза. Ако поради някакви опасения или страх от  непознатото пациентът се забави много, са възможни трайни увреждания на окото. При тежки състояния и  трайно обръщане на клепачите, трябва пациентът да се подготви за оперативно лечение . Важно е да се знае, че друг начин за справяне с този очен проблем няма. Пациентите не трябва да се притесняват от болка, тъй като при интервенцията се използва местна упойка. Предоперативно пациентът се подготвя и се прави консултация с други специалисти, ако има съпътстващи общи заболявания. Прави се кожна проба за чувствителност, за да се избегне алергична реакция. Освен местна анестезия, за комфорт на пациента и за удължаване на действието й, се използва и венозна. Постоперативният период протича безболезнено и след 15-20 дни няма следа от белези.

- Какви са основните видове промени в положението на клепачите?

- Най-често става дума за обръщане на мигления ръб на клепача навън или навътре. Двете състояние съответно наричаме ектропион или ентропион. Причините за тяхната поява могат да бъдат най-различни. Измененията могат да бъдат вродени, да са следствие на остаряване, да са страничен ефект при частична парализа, неправилно зарастване при образуването на белег, да се развият при възпаление или заради механичен дразнител и дори заради спазъм на мускула.

- Как да разпознаем проблема с клепачите и кои са най-застрашени от развиването им?

- Измененията в повечето случаи са видими, а най-засегнати са хората след 50-годишна възраст. Независимо от това обаче може да се развие при млади хора в резултат на остри възпаления, след травма и по други здравословни причини - например туморни образувания на клепачите, а дори може да се наблюдава и при новородени.

- Как протича състоянието при обърнат ръб навън?

- При обръщане на мигления ръб на клепача навън или  т.н. ектропион, по-често е засегнат долният клепач. За това има логично обяснение – гравитацията.  Най- често се среща при възрастните хора в следствие на отслабването на функцията на мускула - ретрактор, който държи долния клепач в нормално положение. Тъканите на клепача се отпускат и ако състоянието се остави нелекувано се стига до загуба на тонус, с последващо трайно обръщане на мигления ръб навън, разтягане, удължаване на клепача, увисване надолу. Накрая от излагането на конюнктивита  на външното въздействие се стига до трайно задебеляване на тъканта и хронично възпаление. Симптомите са видими - пациентът има непрекъснато сълзене на окото, зачервяване и обръщане на клепача навън.  В началото това е от време на време, а в последствие и трайно.

- Какви са възможностите за лечение?

- При възрастови изменения и трайно обръщане на мигления ръб навън, лечението е оперативно. Ако причините за развиване на състоянието са други, прилагат се и лещи и гелове, но обикновено това са палиативни и временни средства. При пациенти, които са претърпели лицева парализа, се среща паралитичния ектропион. Поради факта, че мигането става затруднено или невъзможно окото не се затваря плътно. През нощта част от окото остава незащитено,  изсъхва и може да доведе до разраняване или поява на язви на очната повърхност. Тогава се предписват гелове - лубриканти за предпазване на окото от изсъхване. Ако до 3-6 месеца обаче не се наблюдава възстановяване се прибягва до хирургично лечение.

- Има ли разлики между двете състояние, кога се наблюдава обръщане на мигления ръб навътре?

- Ентропионът, който представлява обратното състояние - обръщане на мигления ръб на клепача навътре към очната ябълка, води до непрекъснато дразнене на окото в резултат на  триенето на обърнатите мигли върху роговицата. Ако подобно триене е постоянно окото се разранява и възпалява. И тук категорично най-засегнати са възрастните хора. Това най-често се дължи на комбинация от фактори, разтягане на тъканите на клепача, отслабване на мускулатурата, хлътване на очната ябълка навътре и т.н. И тук,  както при ектропиона, лечението е оперативно, но в случая се налага да се действа по–бързо, поради опасността от увреждане на роговицата от обърнатите навътре мигли.

- Споменахте, че подобно състояние може да се наблюдава и при млади хора?

- Да, напълно възможно е, тъй като там причината за развитие е друга. При тежки възпалителни заболявания на конюнктивата /външната обвивка на окото/ като  конюнктивити, изгаряния, автоимунни заболявания, може да се получат сраствания между клепачите и очната ябълка и като резултат да придърпат мигления ръб на клепача навътре. Възможности за облекчаване на състоянието са овлажняващи гелове или поставяне на контактна леща, за да се предпазва роговицата от увреждане, но това, както посочих по-рано, са временни решения. Основно се предприема операция с освобождаване на срастванията.  Променено положение на клепача може да се получи и след очно дразнене и възпаление. В повечето случаи това се случва при пациенти, претърпели очна операция. При непрекъснатото стискане и силно мигане вследствие дразненето, се стига до трайно обръщане на мигления ръб навътре. От своя страна това води до по-голямо дразнене от търкането на миглите върху роговицата и така се затваря порочния кръг. Лечението е прекъсване на този кръг с премахване на причините за дразненето. И накрая, подобно състояние може да се наблюдава и при бебетата, то е вродено. В тези случаи е важно поставянето на точна диагноза, за да не бъде объркана причината за обръщането на клепача.