Д-р Неделя Щонова е специалист невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Специализирала е във Weill Cornell Medical College, Ню Йорк и Hôpital Européen Georges-Pompidou, Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология и на италианската фондация Giorgio Brunelli,  която се занимава с изследване лезиите на гръбначния стълб.

Автор и водещ на „Духът на здравето“ по bTV. Ето и нейния коментар по темата за епидемията от коронавирус, която парализира страна и наложи вземането на извънредни мерки. Коментар за дисциплината , отговорността и възможностите, които ни дава кризата. 

Медиите се задвижват от кризи.
Не знам дали е добро или лошо, но това е реалността.
Кризите могат да бъдат представяни по-драматично или по-обективно, макар и суховато.

Нужно ли е да бъдем драматични, сензационни,
да съчиняваме и тиражираме непрецизирана информация за да могат да се осъзнават реалностите?
Или за да генерираме по-висок рейтинг?

Ние носим отговорност пред хората и не трябва да спестяваме нищо.
Обаче всеки човек, особено публичен, трябва да има изключително високо развит хигиеничен и експертен филтър - на какъв тип хора, гледни точки, сензации, съчинения, позиции и събеседници дава ефир.

Фалшивите здравни новини са опасни, защото таргетират пациенти, податливи на заблуди и облъчват доверчиви мозъци, които не разполагат с нужния експертен потенциал, критичност, скепсис и така лесно стават жертви на невярна информация.
И медийна истерия.

Няма нужда от героични пози, политизиране, омаловажаване и безотговорни писания.
Макар, че съм респектирана от наивността на някой хора.

Трябва да се ограничи разпространението на заразата!
Без да има драма, има реална опасност.
Никой от нас не е защитен.
Но е много важно да се движим преди проблема,
а не след него.
Масовите психози са добре познати още от древността.
Но сега е време, когато трябва да бъдем солидарни.
Задава се нов, непознат хоризонт.
Този вирус е реален.
Той е тук.
Коронавирусът е тук, циркулира в страната ни.
Около нас.
Той е високо вирулентен. Убива хора.
И праща световните фондови борси надолу.

Може би трябва да развием друго съзнание?
Съзнание за извънредни мерки?
За дисциплина?
Спирачка на алчност и дивото консуматорско поведение?
Човечеството като единна интегрална система,
където всичко е скачено,
въпреки невидимото и привидната многоликост?
Съзнание за солидарност?

Не е момент за политическа, идеологическа и всякаква друга конфронтация.
Време е за критично четене, слушане, гледане.
И мислене.
Да почетем книги, да поиграем с децата, да опознаем себе си.

Социалният ни Аз, толкова неумолимо експлоатиран и отливан в социално приемливи обществени калъпи, раздиран, раняван, деформиран, кондициониран, ами... нека си почине малко.
Нека се отпусне и да се оттегли на заден план.
Полага му се.
Социалният Аз действа на принципи, които често противоречат на личните ни желания.
Защото този социален Аз всеки ден се надбягва с живот, който истерично крещи в ушите му:
“Давай! Даваааай!”

Сега се задава едно съвсем неочаквано време,
когато всеки може да пообщува със същинския Аз.
Ето време, в което да преоткрием себе си.
Недрата си. Там е любовта. Там е съкровеният свят. Там. У дома.
Знаете ли колко е хубаво, когато същинският Аз се почувства добре дошъл в собствения ум?
Когато се озовем само по него
отвъд бреговете на душата, когато го отърсим от социалния фонов шум, когато останем насаме с него, тихо, съзерцателно и без усилия - както влюбването, като дишането.
В преследване на знанието всеки ден нещо се добавя.
В следването на Пътя всеки ден нещо се изоставя.
Така е устроен светът.

Акуратната, трезва мисъл, вярата и дългосрочно правилната стратегия не са толкова видимо нещо,
като паниката или безхаберие на позиция “кибик”,
но имат огромно значение!

Затова е време да признаем тихо пред себе си що е то доблест, отговорност, гражданска съвест.
Да бъдем предпазливи, без излишна паника,
в беда сме, но ще се справим!
Социално дистанциране, хигиена и да се грижим за родителите си!
За тях сега е най-опасно.
Те сега са най-уязвими.
Нека всеки извлече нещо за себе си от тази нова и размисляща ситуация.
Ситуация, след която светът вече никога няма да бъде същият.

Казвам това, защото мисля, че всеки живот е ценен.
Казвам го от лична и професионална отговорност, каквато вярвам, че всеки от нас носи в момента.
Не знаем и не разбираме всичко.
Но дисциплинираното отношение в ситуация на епидемия е задължително!
Човешкият имунитет е уникална система,
която обаче се срутва от свръх доза стрес, страх, токсична пропаганда, експозиция на пандемично болестотворни агенти и ослепена вяра!
Нека не си научаваме урока на висока цена.

Подкрепа и респект за колегите на първа линия!
Бъдете благословени със здраве и сила!