Д-р Боян Костов завършва Медицински университет - Пловдив през 1993 г. Своята специалност Кожни и венерически болести придобива през 2003 г. Член е на Българското дерматологично дружество. Участва в конгреси и семинари в областта на кожно-венерическите заболявания и естeтичната медицина. След своето дипломиране започва работа в Специализирания диспансер за кожни и полово предавани болести в Пловдив,  на който е управител от 2015 г. до момента.

Разговаряме с д-р Костов за странната практика пациенти с направление да заплащат такса от 20 лева, за финансовите проблеми на здравното заведение и бъдещето му.  

Такса от 20 лева с направление: Странната практика в Кожния диспансер в ПловдивОт общината твърдят, че консултативната такса е утвърдена от РЗИ, инспекцията: Нямаме такива правомощия

- Д-р Костов, Кожният диспансер не получава финансиране от Здравната каса за прегледи, но в същото време взимате направления  и таксувате тези пациенти с такса от 20 лева, докато частният преглед е 60 лева. На какво основание?

- За пациентите без направления е ясно – те заплащат такса от 60 лв. Проблемът са другите пациенти с направления. Преди години финансирането беше за преминал пациент през отделението. От държавата получавахме годишна субсидия от порядъка на 600 000 лв., която за онова време – 2009-2010 г. беше доста пари. От 2005 г. отделението работи по Здравна каса и там пациентите не заплащат нищо. През 2010 г. се взе решение, че не може да има двойно заплащане. Спряха ни финансирането от Министерство на здравеопазването и останахме на финансиране по Здравна каса. Финансирането от Здравното министерство ни покриваше и амбулаторната дейност и тогава бяхме в едно чудно финансово положение – имахме годишен бюджет от 1.1 млн. лева.

В един момент останахме с бюджет от 100-200 хиляди лева годишно по Каса. Оттам нататък таксата се вдигаше от 3 на 5 и после на 10 лева. В момента, в който минималната работна заплата взе да нараства лавинообразно, нямаме финансиране отникъде. Управител съм от 2015 г. и според нас сме въвели един справедлив социален баланс. За пациентите, които са осигурени и с направление, ние няма как да получим пари и взимаме консултативна такса от 20 лв. заради скока на минималната работна заплата. Заплатите на персонала са относително минимални и на сестри, и на лекари. Това ни поставя в изключително затруднение, защото ако погледнете сградата – нямаме никакви пари за инвестиции за подобряване на базата. С тези 20 лева такса на практика ние балансираме на ръба да не фалираме.

На практика ние правим доста сериозна отстъпка за хората с направление.  Защото в момента едно направление е 50 лв., а ние взимаме 20. Също така има пациенти, които след 2-3 месеца идват на контролни прегледи и на други места пак трябва да отидат с направления. Ние пак взимаме 20 лева. Идват пациенти с 2-3 диагнози – навсякъде по света отиваш с едно направление за една диагноза. Преглеждаме 2-3 диагнози, отделяме изключително много време за пациенти. Нашето заведение прави комплексно обслужване на пациентите. Нито едно частно заведение не може да направи такова обслужване на пациентите в дерматологичната помощ, каквото ние правим. Имаме микрологична лаборатория, венерологична, патохистологична, клинична лаборатория и др. Да, когато пациент дойде тук – плаща някаква такса, но аз смятам, че тя е социално справедлива. И за лечебното заведение, и за пациентите.

- Как смятате, че трябва да се промени финансирането, за да отпадне този проблем с лабораторията и диагностично-консултативния блок?

- Има устойчив и неустойчив модел. В здравеопазването всяка смяна на министър води до неясноти в бъдещето. За нас най-добрият модел е да се направи такава законова промяна, че да може нашият диагностично-консултативен блок да работи със Здравната каса. Защото нас в момента ни таксуват като болница, а ние сме нещо между болница и център. Не сме много голямо заведение и ако нашият консултативно-диагностичен център работи по Каса, ние ще спрем да работим с бланка 119. Тя е от Министерство на здравеопазването – за консултация. Имаме стотици такива месечно, за които никой нищо не праща. Отчитаме ги в Общината, тя ни подпомага по малко, но по закон няма възможност, защото противоречи на Закона за държавната помощ Общината да ни финансира.

Това е проблем, който виси от 2010 г. Управителите преди мен и аз самият сме повдигали многократно въпроса. Писахме много писма. Всичко е въпрос на политическа воля. За съжаление. Трябва да се вземе генерално решение какво ще се прави с финансирането на лечебното заведение.

Най-чистият начин е диагностично-консултативния блок да сключи договор с Касата, всеки ще си идва с направление, ще си плаща 2.90 лв. и проблемът ще се реши. Постоянно хора протестират защо взимаме 20 лв., но това е, защото няма как да оцелеем. През 2015 г., когато поех лечебното заведение, имахме изоставане от 4 неизплатени заплати на персонала и хиляди левове дългове към фирми.

- В момента какво е финансовото състояние на Кожния диспансер?

- В момента имаме задължения от около 15 000 лева. Нямаме особени дългове. Състоянието ни е стабилно. Сключихме договор с Касата за скъпоструващи лекарства, откъдето си добавяме допълнителни приходи към бюджета. За нас 1000 лева всеки месец са от значение. Мъка е.

Ние нямаме пазарно финансиране. Ако ни направят по Каса – ще сме на пазарен принцип, и тогава ще оцелеем. Гарантирам за това. Преглеждаме 19 000 пациенти годишно. Имаме име и традиции, амбулаторията ни се увеличава, въпреки тази такса. Имаме специалисти с богат опит, специализанти. За съжаление, проблемът с финансирането не намира решение през следните 15 години. А това е много дълъг период.

- Получавате ли отговор от институциите как ще бъде решен проблемът с финансирането?

- За съжаление, няма категоричен отговор. Никой на ниво министерство не поема отговорност. Общината няма какво да направи, защото няма механизми. Подпомага ни и ние съществуваме в този вид, за което сме благодарни. Никой не дава отговор или варианти – финансиране от министерството, от Касата или да си я караме по същия начин. Или какво изобщо ще става с това лечебно заведение, което е от голямо значение не само за Пловдив. Обслужваме хора от други области – Хасково, Ямбол, Кърджали, Смолян, Пазарджик, идват и от Северна България. Ние сме търсено лечебно заведение, но, за съжаление, с незаконово установено финансиране. По закон сме някак си изоставени. Защото извършваме интензивна лечебна дейност, без да има регламент за това как да получим финансиране за нея.

- Имате ли нужда от оборудване, от още специалисти?

- Нямаме нужда от специалисти. От почти 2 години сме база за специализация и сега имаме четирима нови лекари специализанти, които съвестно си вършат работата. От оборудване имаме нужда. Базата е стара, имаме една операционна, която иска ремонт и допълнително може да ни вдигне приходите. Ето сега, защото ни е малко по-добро финансовото състояние, купуваме един хематологичен анализатор за 20 000 лв. Това ни е върхът на разходите за последните не знам колко години.

Интензивната работа и тези 20 лева ни позволяват да съществуваме. С тези договори за лекарства с Касата бюджетът се вдига с няколко хиляди лева на месец, което е добре на годишна база, но лошото е, че заплатите стоят ниски. Сестринският персонал е близо до пенсионна възраст, което между другото е повсеместно, и няма как да привлечем по-млад персонал, защото заплащането не е добро. Иначе работата е по-лека. Затова нямаме текучество.

- Какви са заплатите на сестрите?

- Брутните работни заплати на сестрите са от порядъка на 1500 лева, на лекарите – около 2000 лева. Имаме лаборанти, санитари. Това е проблем. Откакто работя тук от 1998 година, винаги това лечебно заведение е било на ръба на оцеляването. Всяка година ни закриваха, с изключение на последните 8 години, когато поне не ни закриват. Но няма и една стъпка в посока към решаване на проблема.

Просто трябва механизъм за финансиране на нашата амбулаторна дейност. Ако има финансиране, и сградата ще изглежда по друг начин. От 2010 г. досега сме получили 50 000 лева за ремонт на сградата чрез субсидия от общината. Имаме нужда от повече средства. Покривът тече. Оказа се, че нямаме архитектурни документи за сградата и не можем да кандидатстваме по различни програми за финансираме. Има много за подобряване, но е необходимо устойчиво финансиране, а не всяка година да се молим. Това уморява.

- Ще се явите ли отново на предстоящия конкурс за директор?

- Да, смятам да се явя. Положих много усилия за стабилизиране на здравното заведение и много ще се радвам да има някакво развитие и да довърша този процес. И заради специализантите, и за бъдещето на това заведение, което има 50-годишна история и винаги е било в полза на населението. Диагностицираме СПИН, болести, предавани по полов път, гъбичките също са проблем, без нашето заведение няма да има такава диагностика на кожните болести в региона. Много е удобно да работиш на място, на което да разчиташ на други звена, които да ти помагат диагностично. Имам желанието да опитам – все се надявам нещо да се промени.