"Част от колекция“ е името на театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев, който пловдивчани могат да видят на 19 ноември 2020 г. от 19:00 ч. до 20:15 ч. в НЧ "Христо Ботев-1905" Пловдив, ул. Даме Груев 1. Драматизация и постановка - Иван Юруков, аранжимент – Терпентина, костюми - Ясмин Манделли. Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал, Стоян Младенов - цигулка, вокал, Николай Димитров - ударни, вокал и Милен Апостолов - пиано, вокал.
Eдна "прозаична игра", вдъхновена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата "Поздрави от мен Боговете".
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите актьори Николай Димитров /театър "София"/, Стоян Младенов /Малък градски театър "Зад канала"/, театралният композитор и диригент Милен Апостолов и авторката на костюмите Ясмин Мандели, са изградили спектакъл, който "хваща" зрителя с вглъбеността, но и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно чувство, но и острия сарказъм, с болката от самотата, но и с романтичният поглед към звездите.
Богатството и дълбочината на поезията и музиката на Воев са поднесени с ирония на словото, красота на акустичните аранжименти (цигулка, пиано, китара, кахон, укулеле) и онези точно намерени моменти, когато актьорите слагат перука или друг реквизит и вече магията на театралността съвсем нахлува яростно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, голяма колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана.”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965г. в София. Той е създателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация” бе художествено явление и последователен новатор, и то не само в областта на музикалния авангард. След неочакваната му смърт в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сценарии и дори преводи на поезия.
Понякога, когато тягостната обстановка в страната ми дойде в повече чета текстовете му отново. Сякаш ги е писал днес, в опозиция на всички онези неприятни поводи, на които ежедневно ставаме свидетели в България. Текстовете му звучат също толкова актуално, колкото през края на 80-те.