Когато преминаваме през дълъг период на голям физически и емоционален стрес, душите ни започват да се чувстват статични, натежали, почти депресирани... или поне симптомите наподобяват първите признаци на депресията, пише edna.bg.

И колкото и да ни се иска да се стегнем и да продължим да бъдем позитивни и енергични, често се чувстваме чисто и просто изтощени и безсилни. Тогава започваме да смятаме, че има нещо притеснително във физическото ни състояние и може би имаме здравословен проблем, но истината се оказва друга...

Причината за тези симптоми не е депресията или някакво заболяване. Причината е, че душата ни, също като счупените кости, има нужда от време, за да заздравее след нанесените удари на съдбата и ежедневието върху нея. Душата не може да се види или да се докосне, но е също толкова важна структура от нашата същност, колкото са сърцето и мозъка.

Ето защо трябва да й обръщаме повече внимание, да ѝ даваме заслужена почивка и да приемаме сериозно знаците, които ни подава.

Ако пренебрегнем тези знаци и не обръщаме внимание на тази липса на енергия и вдъхновение, то това може да доведе до сериозни последствия за психиката ни като паник атаки и различни депресивни състояния. 

Ето как да разпознаете признаците, че сте претоварили себе си и психиката си:

През целия ден имаш желание единствено да се върнеш в леглото и да си лежиш. Често подремваш и ставането сутрин е изключително трудно. През нощта не спиш добре и сънуваш много.

Изпитваш болки в цялото тяло. Може да се чувстваш замаян, напрегнат, да те боли стомахът, зрението ти да е замъглено и да те боли главата често и без причина.

Когато някой те попита "Какво ти е", ти не знаеш как да отговориш на въпроса, защото не можеш да определиш чувствата, които изпитваш. Знаеш, че нещо се случва вътре в теб, но не можеш да опишеш какво чувстваш и защо нямаш никаква енергия.

Често забравяш и се чувстваш "отнесен", защото тялото и емоциите ти не са в синхрон.

Всичките ти емоции са засилени. Плаче ти се без причина и често имаш чувството, че ще се пръснеш от емоции.

Получаваш паник атаки и постоянно си под напрежение.

Чувстваш се самотен, макар да си сред хора. Започваш да се съмняваш в хората около теб и не си сигурна на кого можеш да разчиташ.

Обсебена си от ревностни и горчиви мисли и се дразниш на всичко, което се случва около теб, макар по природа да си спокоен и благ човек.

Чувстваш се слаба и всяко движение е огромно усилие за теб. Липсва ти енергия, а спортуването веч ене ти носи никаква наслада, а изглежда като непосилна задача.

Често се чувстваш изплашена и несигурна в бъдещето си. Понякога си толкова изтощена и изцедена, че искаш само да си събереш нещата и да започнеш живота си отначало, защото в сегашното положение нищо не те радва.