Църквата почита на 4 февруари паметта на св. преподобни Исидор Пелусиотски.
В народния календар обаче на този ден празнуват хората с имена Желязко, Желязка, Жеко, Жела, Желка, Жечо, Жечко, Жечка и техни производни, които носят посланието за "желязо". Имената не са много популярни и предпочитани от родителите през 21-ви век, но в миналото хората са кръщавали така новородените, за да са здрави "като желязо".
Св. Исидор Пелусиотски е живял през 5 век след Христа. Той е родом от Египет. Станал монах съвсем млад и заселил близо до град Пелусия, откъдето идваи второто му име.
Неговите християнски молитви и проповеди привлекли мнозина в Христовата вяра и скоро той бил избран за игумен на манастира. Със своя благочестив живот привлякъл много сподвижници и ги учел на смирение и борба против страстите и светските помисли. Понесъл големи страдания от езичниците заради своите строги и изобличителни речи.
Евагрий, чиято памет Църквата почита също на 4 февруари, бил църковен историк, който живял по същото време. В своите трудове той пише велики неща за Исидор Пелусиотски, които остават завинаги в историята и от които съдим за живота на светеца. Исидор е изключително почитан от своите съвременници, защото доброволно избира монашеството, за сметка на плътските удоволствия и светския живот. Любовта му към Иисус Христос го кара да посвети целия си живот на вярата и нейното преподаване. Почти веднага след смъртта на Исидор Пелусиотски, той е обявен за светец от Православната църква.