На 1 ноември честваме Деня на народните будители – ден на възхвала и почит към онези заслужили българи, посветили живота си на българската духовност, език и култура и вдъхнали национална гордост на нашия народ. Българската история и уникалната ни култура са запазили в паметта си имената на много наши сънародници, които с гордост можем да определим като будители на нацията. Всяко време има своите будители.

Сред будителите на народния ни дух са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски, Иван Вазов, Любен Каравелов и други достойни българи. На този ден отдаваме почит на родолюбивите просветители. В годините на робство и безправие, те са отваряли очите на българите за светлината на буквите и знанието, за нашето славно минало. Народните будители са светъл пример за нас. Те са ни завещали своята смелост и честност, своята дълбока любов към отечеството.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 година в Пловдив. През 1945 година празникът е забранен от комунистическия режим.

Денят на народните будители възниква в трудното време на духовна разруха след Първата световна война. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник. Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-тото Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:

На този ден не трябва да забравяме имената и делата на:

Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в знаме на българското Възраждане с едно от най-великите дела в историята ни – създаването на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни, да му вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Софроний Врачански – бележит възрожденски писател, общественик, просветител, родоначалник на новобългарската литература и строител на новобългарския книжовен език. Той е и човекът направил първия препис на знаменитата „История славянобългарска“.

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.

Петър Берон – авторът на „Рибния буквар“, въвел нов начин на преподаване, придал европейски вид на нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.

Димитър и Константин Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – човекът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес: „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“.

Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество.

Любен Каравелов – български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас, подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си „Криворазбраната цивилизация“.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.

През 10-ти век епископ Константин пише: „Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души.“

„О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“

Честит празник!