Днес е 1 юни - Международният ден на детето. PlovdivNow.bg надниква в семейните албуми на някои от известните личности, чийто живот е свързан с Пловдив, за да ви покаже как са изглеждали като деца.

„Бях на три годинки, когато за трети път ме прибраха в полицията. В три часа посред нощ. В трето районно. Първите две не си ги спомням. Явно съм бил на две годинки“, разказва Асен Блатечки. Преди няколко години заедно с колегите си Ивайло Христов, Петър Тосков и Алексей Кожухаров използваха детските си спомени, за да рекламират спектакъла си "Мъжка забавачка".

Като малък Ивайло Христов искал да става археолог. После се занимавал с квантова електроника. Това била причината да е "леко завеян". "Често по радиоуредбата на плажа в Бургас се чуваше следното съобщение: "Изгубено е дете на 3-годишна възраст. Твърди, че се казва Иво", спомня си Христов.

Петър Тосков пък никога няма да забрави как със свой братовчед изяли зюмбюлите от градината на майка му. Били им казали, че са вкусни. "Оказа се истина. Голям бой ядохме. Оттогава не съм вкусвал зюмбюли", признава актьорът.

Един от първите ми детски спомени е как съм се провесил през прозореца на пътуващ влак и сажди от комина на локомотива ми влизат в очите. После помня как всички възрастни ми казваха, че съм много отворен, връща лентата и Алексей Кожухаров.

Виртуозният цигулар Васко Василев е свързан с Пловдив от най-ранно детство, тъй като живее под тепетата от шестмесечна възраст. „Трудно е да впишеш майка ми и баща ми в стандарта на определението "родители". Първоначално, след кратък опит, са се отказали да се справят с мен. След двудневен живот в квартирата на родителите ми съм се отзовал в педиатрията. Професорът, завеждащ отделението по това време, бил баща на приятел на нашите и ме взел да се грижат за мен. В педиатрията ме гледали около шест месеца. След това дошли прабаба ми и прадядо ми от Пловдив, преценили, че те са моите хора, и ме прибрали при тях, за да се грижат за мен“, разказва в биографичната си книга "Васко@40+5" Василев. Признава, че прабаба му и двете му баби кодирали част от себе си в най-ранните му години, когато живял при тях. 

Много кротки деца, „зубърите на класа“ пък били Благовест и Светослав Аргирови. Те обичат да се шегуват кой от двамата е доминиращият близнак: „Благовест, защото го пуснах да се роди половин час преди мен, за да види какво е положението навън", смее се Светослав.

Интересът към пеенето събудила тяхната баба, с хърватско потекло. Двамата били едва 5-годишни, когато тя се заела с музикалното им възпитание. Близнаците пели на 50- годишнината на лидера на БКП Тодор Живков. Той се трогнал от изпълнението им на „Пътнико свиден, пътнико млад".

„Имах най-хубавото детство на света. Израснах на кортовете на Новотела. Там се познавах с абсолютно всички служители и си бяхме нещо като  семейство. Беше много забавно. Нищо не ми е липсвало. Определено е имало дисциплина, но сега осъзнавам, че това е било голям плюс, разказва в свое интервю Цвети Пиронкова, чийто баща й е връчил ракетата, когато е проходила. Тенисистката признава, че като дете много обичала да рисува, но със сигурност не е наследила таланта на дядо си – големия художник Енчо Пиронков.

При баба и дядо в село Ясно поле израснал друг велик пловдивски спортист – Христо Стоичков. „Веднъж отиваме да го видим, той вече беше на 4-5 години, и какво чуваме. Псува нашият. Псува, та се къса. Аз се ядосах, ама какво мога да направя – така е на село. Учат децата на простотии“, спомня си майка му Пенка.

Още тогава Христо гонел топката. По-големите забелязали, че рита доста силно с левия крак. Вече като ученик, го забелязали, че тича много бързо. „Записа да тренира лека атлетика. Стана на няколко пъти първи в състезания между училищата. Отвяваше ги всичките. Ама се отказа да бяга. Предпочете топката. И добре че избра нея, защото стана популярен навсякъде“, отчита майката.

Смело и решително хлапе е била плеймейтката и тв водеща Николета Лозанова.

"Да ме извиняват природозащитниците, но съм била малка! Едни от най- вълнуващите ми спомени от детството са свързани с лов на жаби. С най-добрата ми приятелка и до ден днешен - Ваня, прекарвахме летните ваканции на село, където бяхме дежурни на реката и с голи ръце ловяхме жаби. Не сме ги целували с надеждата да се превърнат в принцове, но определено се гордеехме като с трофеи, след което отново ги пускахме на свобода", спомня си в свое интервю тя.