Паркът от 16 дка в Кършияка зад „Санкт Петербург” разбуни духовете в пловдивската общественост. Стотици пловдивчани се включиха в гражданската инициатива, а политиците се опитаха да яхнат вълната. Твърде неясно е какво ще се случи с частния терен зад хотела, но намеренията на градските власти са повече от категорични – там няма да се строи.

Зелените площи в Кършияка не са единствените, които са в частни ръце. Под тепетата има още редица имоти, които през годините се озоваха в активите на големите компании. В това число влизат и два големи терена в защитените територии на Бунарджика и Младежкия хълм. Два огромни парцела пък бяха изгубени от Община Пловдив край Гребната база и в район „Тракия”.

Две са основните схеми, по които апетитните терени изчезнаха от общинските регистри . Първата е добре познатата история с апорт в публично-частно партньорство, вдигане на капитала на дружеството и загуба на общинските имоти. Такъв е и случаят с парка в Кършияка. Друг огромен терен, който Община Пловдив изгуби се намира на метри от Гребната база , като имотът  е 8 пъти по-голям от този зад хотел „Санкт Петербург” .

Сагата със 140-те декара, погубени в „Пловдивския дисниленд” датира още от 2002 година. Тогава по предложение и настояване на кмета Иван Чомаков, Общинският съвет взима решение за учредяване на публично - частно партньорство, с което се създава "Увеселителен парк Тракия" АД. Макар Общината да апортира огромните терени, тя получава само 25 % от акциите.

Идеята бе там да се създаде най-големият увеселителен парк на Балканския полуостров.  Фирмите партньори на Община Пловдив в АД-то бяха известната инвестиционна компания РЕИ Холдинг и още едно дружество от  Люксембург.  Заради скромните си 25 % в АД-то  Общината почти нямаше глас в решенията на дружеството. 

Всички добри намерения, които бяха изтъквани, така и не се случиха, но стана логичното – компанията отчете огромни загуби, въпреки че на практика тя бе без дейност.  Така преди четири години дружеството започна процедури по ликвидация. Преди това обаче имотът бе ипотекиран, за да се инвестират в други предприятия на фирмите в АД-то.

Последва ликвидацията, както и редица покупко-продажби на фирмите и дълговете на АД-то, с което 140-те декара изчезнаха окончателно от активите на Община Пловдив. В момента теренът е в активите на известна  наша инвестиционна компания. Кметът Иван Тотев бе заявил, че в новия ОУП двата терена ще бъдат със статут на зелени площи, което ще парира всякакво строителство.

Другият начин фирмите да се уредят с апетитни парцели в Пловдив бе чрез покупка на реституирани земи, които след това да заменят.

Такъв е случаят с 16-те декара от южната страна Младежкия хълм, който през 1999 година бе реституиран на 9 наследници. По-късно те го продават на пловдивската фирма „Емко –М”, които продължават да притежават парцела.

За въпросните терени се водиха дълги дела, като накрая реститутите спечелиха окончателно във ВАС, а магистратите задължиха Община Пловдив да върне трите парцела, които са с големина от около 16 декара.

Имотът бе купен след това от „ЕМКО – М”, тъй като вече построената бензиностанция попадаше в терените.  Понеже голяма част от имотите са в защитена зона, на практика върху тях не може да се строи, а единствено да се реализират временни съоръжения, от компанията предлагат на Общината терените да се заменят с други.

Докато траят преговорите между Община Пловдив и „Емко –М”, законът, който регулираше заменките на имоти у нас е отменен.Така компанията има терен, на който не могат да строят или продадат, а единствено да се слагат временни съоръжение. Собствениците вече заявиха, че имат идеята на част от терена да направят атракции и площадки, както и малка фестивална зона.

Дълга съдебна битка се води и за 200 декара в Тракия, които накрая влязоха в активите на частно дружество. Спорът между Община Пловдив и наследниците на Въльо Стайков датира от повече от 20 години.  Дори и към днешна дата продължават съдебните дела между двете страни. Въпреки това поземлената комисия  върна за втори път имотите на петимата наследници.   Парцелът от 199 998 кв.м е може би най-голямата свободна земя с лице на булевард в целия град, а отскоро в кадастъра той е записан, като частна собственост за жилищни нужди. Имотът се намира срещу новото кметството в „Тракия” на бул. "Освобождение” и стига почти до Лаута, а историята с него датира още от 90-те години. Тепърва ще се разкриват и намеренията на инвеститорите там.

Емблематичният пловдивски ресторант Големия Бунарджик също попадна в частни ръце. Той бе придобит от софийска фирма през 1994 година, а след това бе закупен от „Галакси пропърти груп”. Имотът, който е върху  1200 кв.м, се намира в сърцето на Бунарджика.  Инвеститорите имаха и интересен проект за пространството, на което е разрешено строителство. Те искаха да направят клуб с естествено зелен покрив за бизнес срещи и дневен бар. Въпреки разрешителните от Община Пловдив и НИНКН, инвеститорите срещнаха отпора на природозащитници. В следствие на протестите от  „Галакси пропърти груп” се отказаха от проекта.