Стъклото може да живее на Земята по-дълго от човека, стига да му позволим.

TrafficNews стартира серия от материали, свързани с мисията на човека да съхрани планетата. През последните десетилетия замърсяването на Земята от свръхпроизводство е достигнало критична точка, а все по-често в ежедневието ни се намесва темата за взаимната отговорност по опазването на нашия общ “Дом”.

Припомняме, че Европейска директива за намаляване негативното въздействие върху околната среда влиза в сила на 3 юли 2021г. и забранява 8 вида пластмаси за еднократна употреба. Очаква се производителите отново да обърнат поглед към доброто старо стъкло. Какво знаем за него обаче?   

Стъклото е минерална суровина, която, добре помните, преди време беше единствената алтернатива за съхранение на течности. Твърди се, че тя е най-благоприятният съд за тази цел. Причините – не уврежда здравето на човека, не вреди и на околната среда. При попадане в природата няма как да се разложи във времето. Ако се озове с почвата, в питейните води или водните басейни, няма да отдели вредни частици.

За да научи малко повече подробности, се свързахме с Веселин Розов, управител база на фирма, която се занимава с разделно събиране в община Пловдив.

С него разговаряме за статуквото, самосъзнанието на българите и защо е важно да правим опити да възпитаваме себе си и младото поколение в ценностите на рециклирането. Вижте какво разказа Веселин Розов пред нас:

−Да започнем оттук – кои видове стъкла позволяват да бъдат рециклирани?

−Всички видове стъклени опаковки позволяват рециклиране. В шестте района на Пловдив има разположени контейнерите за разделно събиране, в които попадат всички стъклени опаковки, без значение форма, цвят и други характеристики. Там се предполага, че жителите ще изхвърлят буркани, бутилки и прочее, които генерират като отпадък.

−Какъв процес на обработка предстои на стъклото, за да се превърне отново в бутилка например?

−Събраният ресурс от контейнери и производствени предприятия отива е завод за сортиране, където след селекция се натрошава и се премахват всички чуждици- най-често това са метални или органични отпадъци. Оттам нататък чистият отпадък може да влезе в стъкларските заводи за рециклиране. Впоследствие суровината се транспортира до друг завод, където влиза в пещта. В пещите натрошеното стъкло се претопява и наново се излива в матрици, за да придобие вид на буркан или бутилка.

−Какво трябва да знае човек, когато иска да сортира отпадъците вкъщи, за да ги изхвърля разделно?

−Няма кой знае каква специфика за усвояване. Все пак е добре съдовете да се изплакнат, ако в тях са били съхранявани хранителни продукти. Не е добре бурканите да влизат с органични отпадъци в контейнер. Дори не е необходимо да се махат етикети, капачки, тапи и т.н. От обществото се изисква просто да пусне боклука в зеления контейнер. Оттам нататък работата е в наши ръце.

−Едно стъкло може да бъде рециклирано безкрайно. Допускаме ли обаче грешки, с които не даваме възможност това да се случи?

−С точност не може да се отговори каква е загубата при неконтролирано изхвърлени отпадъци. Боклукът от масовите метални контейнери в повечето пъти се транспортира до заводи, където преминават през ръчно селектиране. Там, доколкото е възможно, се отделят стъкло, метал, хартия, пластмаса. Това се налага, тъй като все още културата на българина не е достигнала дотам, че да сортира отпадъците си от вкъщи. Разбира се, има организация в това отношение. Отделеното стъкло се транспортира до заводите за рециклиране, за да му вдъхнем нов живот.

−Масовото пакетиране в пластмасови материали промени ли процеса на производство и рециклиране на стъклото?

−През годините стъклените опаковки станаха по-малко.

Това лято чрез „Европейската директива“ в България се забраняват 8 вида пластмаси за еднократно употреба – в т.ч. чашки, клечки за уши, прибори. Мярка, която ми се струва смешна, тъй като тези продукти са един минимален процент от пластмасовия боклук, който човечеството генерира. Ако пипате мен, най-голям замърсител са PET бутилките (Полиетилентерефталат). Те трябва обезателно да бъдат забранени.

Най-удачната алтернатива са оборотните бутилки за многократна употреба, в частност – тези, произведени в България. Когато се изконсумира напитката, бутилката се връща обратно. Създадени са вече технологии за обработка с препарати и махане на етикети, за да не се налага претопяването им. Това елиминира необходимостта от ново производство на опаковка, което, от своя страна, съхранява енергия, но и природата. Една бутилка за бира например може да се използва неограничен брой пъти, докато целостта ѝ не се повреди. Едва тогава отида в завод за претопяване и рециклиране.

Друг е въпросът, че на хората не им се занимава да връщат стъкло и предпочитат еднократна пластмаса. Ако говорим за екологичност, а не практичност – стъклото е най-разумното решение.

−Достатъчно развита ли е системата от предприятия за рециклиране на отпадъци в България?

−Нещата са свързани. За да се произведе опаковка, в крайна сметка някой трябва да сложи продукт вътре. Производството ни не е масово, по тази причина и капацитетът на преработващите предприятия е нисък. Друг фактор е, че рециклирането на редки продукти изисква определени количества.

По тази причина повечето от отпадъците се изнасят в развитие държави, където има условия за това, както и необходимото количество. По-голямата част от полиетилена (PET) в България пътува за Германия. При хартията положението е подобно. Това се дължи на ограничената производствена мощност. Затова е налага да изнасяме, в противен случай ще се заринем с хартия и пластмаса.

−Свързват ли се с вас хора, които искат да предадат отпадъците си?

–Да. Има един определен контингент от хора с ниски доходи, които от години връщат при нас използвани бутилки. Но напоследък се забелязва приятната тенденция да идват хора, които не са подтикнати от тези 2-3лв., които ще им изплатим. Те го правят от грижа към околната среда.

Като цяло се забелязва, че народът променя нагласите си, но това се случва много бавно. А вина за това има и самата държава, и общините. Колко пъти сте видели по телевизията призиви да събираме разделно? Като изключим пътите, в които това се прави с цел PR, разбира се. Ако държавата и общините положат усилие да информират повече хората за смисъла на рециклирането, мисля, че рано или късно, съзнанието им ще се промени.

−Смятате ли, че ако разчитаме на съзнание, можем да постигнем резултати? Не е ли по-ефективен методът на законова рамка, каквато е практиката в чужбина?

−Съгласно начинът, по който се събират отпадъците в България, законова мярка, каквато има в чужбина, е неприложима. Това означава, че до всеки контейнер трябва да има служител, който да следи какво изхвърлят другите и да санкционира при нарушение. Докато по света сметоизвозването се случва по-различно и методът позволява да се упражни контрол. Нека да си говорим реалистично – хубаво би било, но няма как да се приложи. Проблемът лежи по-скоро в незаинтересоваността на държавата. Трябва да се отбележи, че по отношение на стъклото имаме най-малък проблем.

−Как ще коментирате парадокса, че цветните контейнери стоят празни само на метър от тези за смесен отпадък. А в металния могат да бъдат намерени и стъкло, и хартия, и пластмаса?!

−Моите впечатления са, че при голяма част от народа се касае за ниска култура на изхвърляне на отпадъци. Важно е да се образоваме, да образоваме и младите - както в домашната среда, така и в училище.

Екоорганизациите вече са си свършили работата, като са сложили цветни контейнери. Оттам нататък къде ще се изхвърли генерираният боклук в дома, зависи единствено и само от нас. Няма държава, която да рециклира на 100% от отпадъците, дори в индустриално най-развитите, където и общество е с високо съзнание. За България обаче има какво да се желае още. И това личи по това, което се намира с контейнерите за битов отпадък.

−От години в България имаме възможност да изхвърляме отпадъците си разделно. Забелязва ли се някакво развитие по отношение на този граждански ангажимент?

−Има много голяма разлика! Преди години полезният отпадък в цветните контейнери беше 20-30%. Всичко останало бяха битови отпадъци, натъпкани незнайно защо. Сега е точно обратното – около 70-80% полезен отпадък. Намират се и неща, на които не им е мястото там, но са значително по-малко. Отчитаме също, че не само младите ги използват, все повече хора започват да се информират и да се грижат за здравето на природата.

−Един опреден контингент оправдава липсата на самоинициатива с репликата „Защо да ги изхвърлям разделно, след като те ги събират с един камион?!“. Случва ли се това наистина?

−Категорично няма такова нещо. Това е абсолютен опит за дискредитиране на системата. Ако тръгнете по следите на сметоизвозващ автомобил, ще видите отстрани табела „Днес събираме пластмаса“ например. Такова нещо не се е допускало и няма да се допусне. Автомобилите подлежат на контрол – през какви маршрути минават, какво събират. Аз самият имам наблюдения и гарантирам, че в Пловдив не се допуска смесване.

От настоящия разговор стигаме до приятния извод, че все пак в години сме претърпели развитие що се касае до разделното събиране на отпадъци. Разбираме обаче още, че не винаги е удачно да прехвърляме отговорността върху институциите. В някои случаи е по-редно да застанем пред огледалото и да отговорим на въпроса: Правя ли необходимото възможно, за да променя статуквото?

 Автор: Соня Желязкова