Броят на медицинските сестри в болничната помощ в Пловдив се е стопил почти наполовина за 9 години. На национално ниво професионалистите по здравни грижи в лечебните заведения са два пъти по-малко от необходимото. Това неминуемо се отразява на качеството на здравните грижи, което получават пациентите, както и на здравословното им състояние. Тревожните данни бяха изнесени от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

През 2024 г. лечебните заведения в Южен централен район, в който попадат областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, разполагат с 3251 медицински сестри. За сравнение през 2015 г. броят им е бил 5502. По-оптимистична е статистиката в доболничната помощ. Там през миналата година за всеки 100 000 души се грижат 606 медицински сестри, докато 9 години по-рано са били 520. Въпреки това общият брой на тези кадри в региона спада от 414 на 100 000 души население през 2015 г. до 295 на 100 000 души през 2024 г. Така Южен централен район се оказва с най-малко медицински сестри на човек от населението в цялата страна, пише trafficnews.bg.

Притеснителен е и фактът, че все повече се повишава възрастта на заетите в сектора на здравеопазването. През миналата година медицинските сестри в Южен централен район са на средна възраст 48 години.

На национално ниво медицинските сестри в болничната помощ са два пъти по-малко от необходимото. Общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984, или с 30% по-малък от 2015 г. Освен това медицинските сестри са повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на човек от населението. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС.

Минималните месечни доходи на главна сестра у нас са в диапазона 1550-1650 лв. Заплащането на старша сестра е 1500-1550 лв. на месец, а на редова сестра - 1450-1500 лв.

За да се преодолее кадровият дефицит сред специалистите по здравни грижи от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи предлагат редица мерки. Сред тях са приемане на Медицински стандарт по здравни грижи и реализиране на възможността БАПЗГ да стане договорен партньор на НЗОК. Другите предложения включват осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи за всички групи пациенти, прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ, остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи. Също така залагане на изисквания за минимален брой медицински сестри в болниците за сключване на договор с НЗОК и въвеждане на автономно управление по здравни грижи в болниците.