На 28 февруари 1868 г. в Болград, Русия е роден Борис Дякович, ‒ археолог, музеен и библиотечен работник и учен. Произхожда от семейство на бесарабски българи. Брат е на българските учени и общественици Владимир Дякович и Александър Дякович.

Негов племенник е правистът и журналист Александър Дякович, убит от Народния съд след комунистическия преврат през 1944 г. Дякович завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Одеса и Прага и история, археология и класическа филология в Сорбоната и Колеж дьо Франс в Париж (1895-1898).

В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899).

Персоналът на Народната библиотека в Пловдив през 1909 г. Седнал в средата е Борис Дякович, в дясно от него Лука Касъров.

От 1 април 1901 до февруари 1932 година е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). В периода 1901 – 1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. Основател (1923) и първи почетен член (1937) на археологическото дружество в Пловдив. Действителен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до смъртта си.

Автор на раздела за библиотеки и музеи в Закона за народното просвещение (1909). Изработва нов, модерен правилник на Народната библиотека в Пловдив (1920) и започва издаването на нейния годишник (1905). Като археолог работи в областта на тракийската и гръко-римската древност. Борис Дякович почива през 1937 г.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев

Седналият в средата Борис Дякович - директор на Народна библиотека – Пловдив - с гости за 30-годишния юбилей от встъпването му в длъжност