Църквата почита на 31 юли свети праведен Евдоким от Кападокия. Днес са и Богородичните заговезни. 

Богородични заговезни - това е последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Ядат се месо и млечни продукти, които са забранени, когато започна постите.

Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината.

Чрез двете седмици пост - от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски "успение") на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.

Църквата чества днес и Св. Евдоким се родил в Кападокия (Мала Азия) от благочестиви родители – Василий и Евдокия. Във времето на цар Теофил той бил млад офицер във войската. Но и като военен полагал голям труд да живее по евангелските заповеди. Бил непорочен, милосърден, избягвал всякакви суетни развлечения и празнословия. Сред шума и светската суета бил като крин сред тръни и като злато сред огън.

Заради неговите необикновени добродетели царят го назначил за кападокийски воевода. На тая висока служба Евдоким се стараел да бъде справедлив пред всички. Но по Божия промисъл се поминал рано, на 33 години.

Неговите мощи се показали целебни. Люде умопобъркани и болни оздравявали чрез допиране до неговия гроб. След 18 месеца от смъртта му майката на Евдоким отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо – цяло, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на праведника били пренесени в Цариград и поставени в новата църква "Св. Богородица", построена от неговите родители. При гроба на св. праведни Евдоким се извършвали такива чудеса, че за вписането им, както говори съставителят на житието му, "няма да стигне ни време, ни думи, ни ръце." Самата пръст взета от гроба на св. Евдоким, изцерявала болни.

© Жития на светиите. Синодално издателство