Историята за Кудоглу ще запчнем с цитат на пловдивския журналист и известен блогър Евгений Тодоров, който написа в книгата си "Запомнете Пловдив" една част, озаглавена красноречиво "Голямото престъпление", в която става дума за него - Кудоглу: " Кудоглу не е роден в Пловдив, но е направил за града повече, отколкото кой да е друг кореняк пловдивчанин. След Балканската война хиляди българи са прокудени – голяма част идват в Пловдив. Сред тях са и много бежанци от родното му село Габрово – Ксантийско. Кудоглу веднага им изпраща 2000 златни лева. След Първата световна война организира 11 безплатни трапезарии. 1000 души всеки ден получават топъл обед. Помага на на пленници, на сираци, на пострадали от земетресението, на болни и гладни. Даренията му се изчисляват на над 42 милиона златни лева. Кудоглу не помага само на тези, които имат нужда от подслон, храна и лечение. Той знае, че просперитетът на една страна зависи от духа на нейните граждани. Подава ръка на хора на науката и изкуството. Той е Димитър Кудоглу и свършеното от него е нравствен пример, с който и следващите поколения щат не щат трябва да се съизмерват.."

Фондацията на Димитър Кудоглу е образувана с учредителен акт от 1 дек. 1926 г. В него Д. Кудоглу излага мотивите, подтикнали го за благотворителната дейност.

„Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава – пише той, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за ДА върши добри и полезни дела.“ Желанието му е да се организира и открие в Пловдив диспансер, наречен „Дом на благотворителността и народното здраве“, който да носи името му. В здравното заведение да се води борба срещу „най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“. За целта в него да се преглеждат и лекуват болните и да се осигурява защита от заразата за техните семейства и за околните. В Дома да се поощряват „благотворителността и милосърдието“.

 Диспансерът да се помещава в подареното от Д. Кудоглу 5-етажно здание (бивш хотел), намиращо се в Пловдив на пл. „Цар Симеон“. Дарителят поема задължението да преустрои сградата, да мебелира и оборудва болничното заведение според последните научни достижения. Управлението на фондацията се възлага на ефория в състав: дарителят, окръжният управител, кметът и председателят на окръжната комисия в Пловдив, представител на Пловдивския клон на БЧК, председателят на Търговската камара, племенниците на дарителя Димитър и Константин Ат. Турдоглу, Недко Каблешков.

Ефорията се задължава да изработи правилник за вътрешния ред на Дома, за приемането на болните, за назначението на персонала и др. Тя няма право да отчуждава или ипотекира имотите на фондацията, нито да изразходва неприкосновените ѝ фондове. Длъжностите на членовете ѝ са почетни. За издръжката на здравното заведение дарителят предава в пълна собственост и разпореждане на фондацията 2 тютюневи склада, намиращи се в Пловдив на ул. „Иван Вазов“. Д. Кудоглу си запазва правото да ги използва до смъртта си срещу 800 хил. лв. годишен наем.

Учредителният акт предвижда за издръжката на Дома да се използват и таксите, плащани за прегледите от заможните граждани, помощи от държавата, окръга и общините, от дарения, завещания и др. На 13 дек. 1926 г. е издаден нотариалният акт за собственост на недвижимите имоти на името на фондацията. Дарението се оценява на 20 млн. лв., като паричната стойност на Дома е 5 млн. лв., а на двата склада – 15 млн. лв. Законът от 28 дек. 1926 г. утвърждава учредяването на фондацията като юридическа личност. Според чл. 4 всички недвижими и движими имоти, които Домът е придобил и ще придобие по завещание, дарение и покупка, се освобождават от държавни данъци, такси, берии и др.

Дарението на Д. Кудоглу е прието с благодарност и въодушевление от гражданите на Пловдив и от цялата българска общественост. Дарителят получава много благодарствени адреси от държавни и общински институции, от Св. синод, от различни дружества и организации. Жестът му се отразява широко в местния и централния печат.

Непосредствената работа на диспансера се ръководи от директор – лекар, който участва в заседанията на ефорията със съвещателен глас. Медицинският персонал се състои от лекари и медицински сестри. Домакин-касиерът се грижи за имуществото на Дома, събира приходите и с разрешение на ефорията извършва необходимите разходи. Отчита се пред нея на всеки 15 дни.

Разходите по ремонта, възлизащи на 1 756 377 лв., са поети изцяло от дарителя. Нови 3,126 млн. лв. Д. Кудоглу предоставя за закупуване на необходимата медицинска апаратура за кабинетите и лабораторията. След консултации с известни специалисти и с Пловдивския клон на Българския лекарски съюз са назначени лекарите в Дома. Директор и завеждащ туберкулозния отдел става д-р Кирил Добрев. Той е известен специалист по гръдни болести, дългогодишен управител на Пловдивската държавна болница, общественик и член на филантропични дружества. Със свои средства Д. Кудоглу осигурява на д-р К. Добрев възможността да посети Югославия, Чехословакия, Австрия, Германия, Франция и Швеция, за да се запознае с организацията на подобни здравни заведения.

Земетресението от 18 апр. 1928 г. уврежда сериозно сградата на диспансера. Узнал за нещастието, Д. Кудоглу настоява отделите да се настанят в чифлика му при гарата и здравното заведение да не прекъсва дейността си. Дарителят предоставя средствата, необходими за ремонта на Дома и на двата склада (ок. 500 хил. лв.). Диспансерът е възстановен бързо и два месеца след труса започва работа. Същевременно Д. Кудоглу дава 100 хил. лв. за подпомагане.

Големите средства, предоставени от Д. Кудоглу, позволяват на фондацията да развива широка дейност. Към 1 ян. 1931 г. недвижимите ѝ имоти се оценяват на 23 666 202 лв., а движимото имущество – на 3 301 727 лв. Към 1 ян. 1939 г. недвижимите имоти възлизат на 18 676 821 лв., движимите – на 2 412 258 лв., а капиталите ѝ – на 1 864 433 лв. Основната част от средствата, необходими за издръжката на диспансера, се осигуряват от наема на двата тютюневи склада. Освен с издръжката на диспансера, фондацията се занимава и с други благотворителни начинания. Практика е, съобразно възможностите, с които разполага, да  раздава дрехи, пелени и храна на бедните родилки и бебета. През 1938 г. ефорията взема решение да се построят трапезария и гостилница за тютюноработниците на парцела срещу складовете. През 1939 г. строежът започва.

Фондацията е закрита през 1951 г. с Указа за обществено подпомагане.

Болницата била съборена от местната община през 1973 г., за да бъде разширена пощата в центъра на града, а складовете отдавна не са общински, продавани през годините от ръка на ръка. Това, което не успяха да бутнат управниците на Пловдив, го унищожи огънят...