„Без кръв“ е новото предизвикателство, което тандемът Диана Добрева – Александър Секулов отправят към публиката. Спектакълът, създаден по романа на Алесандро Барико, е красив като „Коприна“, хипнотизиращ като „Одисей“, философски като „Едип цар“. Екипът, който този път е международен – от Драматичен театър Пловдив и от Националния театър на Велес – Македония, не прави спектакъл, а история. И го прави с  абсолютното съзнание и отговорност към епохата, в която живеем, раздирана от войни и агресия, пише trafficnews.bg.

Литературният шедьовър на Алесандро Барико започва с вендета и завършва с възмездие. Лекар и синът му са убити в Гражданската война, а години по-късно оцелялата дъщеря търси разплата и отговорът на вечния въпрос: „Има ли край отмъщението или е омагьосан кръг, в който сме обречени да се въртим?“

"Без кръв" разказва една история, която може да се случи навсякъде под слънцето и по всяко време, въпреки че на пръв поглед изглежда конкретна и дори регионална.

Действието на романа, макар и локализирано като време и място, е безкрайно относимо  към трагедиите по света, които през последните години са толкова многобройни, че се превръщат в статистика. „Не може да се сее, без да се изоре. Първо трябва да се разцепи земята. Какво значение има едно дете, което умира, или десет деца, или сто? Земята трябваше да се разцепи и ние го направихме“, казва героят на Барико – Тито.

Същата е философията на тези, които убиват деца в Украйна, Газа, Ирак, Афганистан.

Може ли отмъщението да ни донесе утеха и да ни олекне? Или влизаме в неизбежната спирала, която ни води единствено към себеразрушение?

Спектакълът на Диана Добрева съчетава класическите похвати на античната драма с изключителни драматургични и визуални техники. Декорът е схематичен с доминиращ златен бик в центъра на въртяща се сцена, която се превръща последователно в арена за корида, бар, зала за танци, бойно поле, хотелска стая. Диалозите са кратки, изчистени, но в същото време двусмислени  до степен в който трябва да избираш дали да се разсмееш или да се разплачеш. Няма излишни думи, няма сложни фигури.

- Войната свърши.

- Който победи, той решава кога една война е свършила.

- Все пак войната свърши. Няма ли да го разбереш най-сетне?

- He и твоята. He u моята, докторе.

Със същата прецизност са изработени и движенията на актьорите – завладяващият танц на Доня Сол – Маргита Гошева, на Разказвача / Певец – Костадин Еленков, на всеки от актьорите в трупата. Свирепата драма, в която всеки пореден живот се превръща в изкупление за предишния, е представена с мекотата на поезия и ангелската музика на Сашко Костов.

Няма как да избягаме от аналогията между Гражданската война в Испания и военните конфликти, на които сме преки свидетели, от усещането за предопределеност и цикличност.

Войната я спечелихте. Изглежда ли ви по-добър този свят?, пита Доня Сол.

Отговорът е ясен, но сякаш всички са  безсилни пред стремежите за власт, насилие и манипулации. Продължаваме да живеем като в кървава корида  с „абсурдна вярност към ужаса“.

Докато осъзнаем, че милосърдието е единственият път , който може да ни изведе от собствения ни ад. И да ни отведе в друг, но без кръв.

Директорът на театъра във Велес нарече спектакълът "гениален". Мисля, че не преувеличава. 

Снимки: Драматичен театър - Пловдив