Бащата на трачично загиналата в катастрофа Сияна, Николай Попов, излезе с коментар за новите драконовските санкции за нарушения по пътищата, които влязоха в сила от 3 август. С промените в Наказателния кодекс се увеличиха наказанията за нарушения, извършени от шофьори под въздействие на алкохол или наркотици, придвижда се и по-сурова присъда при причиняване на смърт на пътя.

Мерките обаче разделиха обществеността, а някои юристи твърдят, че така се поставя справедливостта под въпрос, като има опасност съвестните водачи на пътя също да попаднат под ударите на закона.

Попов намира, че повишаването на наказателната отговорност не решава причините за катастрофите в страната, а санкционира последвалото. 

 "Безцелното завишаване на наказателната отговорност не решава проблема и неговите причини, а само последиците. При това – необмислено и небалансирано. Наистина са необходими завишени наказания за пътните убийци, но чрез създаване на квалифицирани състави при наличие на определени обстоятелства, които ясно определят вината на извършителите", смята бащата на Сияна. 

Попов повдига въпроса и за съдебната отговорност, която носят висшите държавни служители за ситуацията в страната. Той изразява и позицията си, че Сияна можеше да е жива, ако АМ "Хемус" бе изградена. 

"Никъде не видях и не чух за законови промени, целящи търсене на отговорност и от самата държава и нейните представители. Липсват законодателни промени относно некачествено построени пътища и ремонти по тях. Липсва наказателна отговорност за такива престъпления и това сякаш е съвсем умишлено. Грозната истина е, че нямаме нормални пътища, които да ни пазят от така наречените джигити. Ако имахме построена магистрала „Хемус“, Георги Александров нямаше да убие Сияна, а просто щеше да катастрофира в мантинелата. Това, разбира се, не го оправдава. Все пак всички караме по същите тези пътища и не катастрофираме всеки ден", смята Попов.

Той твърди, че "липсва ефективен и бърз контрол", като повдига и въпроса за санкционирането на чуждестранните водачи, които шохират рисково по родните пътища.  "Административната отговорност услужливо подминава и не санкционира чуждите водачи, които са десетки хиляди", смята Попов.

Новите мерки предвиждат от 12 до 20 г. затвор за особено тежки случаи и от 13 до 25 г. или доживотен затвор при причиняване на смърт на пътя. Увеличават се и глобите - при над 1.2 промила алкохол в кръвта глобата става между 1000 и 5000 лв. (досега тя беше от 200 до 1000 лв.).

Когато се причини произшествие с пострадали или загинали в населено място и превишението на разрешената скорост е над 20 км/ч, това ще се разглежда като утежняващо обстоятелство при определянето на присъдата.

Съществена промяна се отнася до отказа за тестване за алкохол и наркотици. Досега този отказ се наказваше само административно – с отнемане на книжката за две години и глоба от 2000 лева. След новите промени в Наказателния кодекс, когато шофьор откаже тест за наркотици или алкохол след участие в пътно-транспортно произшествие, вече носи наказателна отговорност от една година затвор и глоба от 2500 лева.

За първи път в България се въвежда и контрол на средната скорост чрез тол камерите. При превишение на скоростта с над 40 километра в час извън населено място, книжката ще може да се отнема за два месеца в допълнение към глобата от 600 лева. Общинските камери също ще могат да засичат нарушения на скоростта, като местните власти ще получават 50% от наложените глоби.

С промените се въведе и повече контрол на тротинетките, преминаването на ГТП и отнемането на шофьорски книжки.