Отдавна е известно, че физически по-активните хора имат по-дълга продължителност на живота.

Извършени са няколко проучвания, които свързват по-дългата продължителност на живота с по-бързото темпо на ходене.

Дълголетието е в гените

Проучването се основава на генетичен маркер, който е много пряко свързан с дълголетието: теломерите.

Това са елементи, които се намират в края на хромозомата - структурата, която съдържа нашата генетична информация, съставена от ДНК.

Функцията на теломерите е да предпазват хромозомата от възможни увреждания.

Има връзка между бързото ходене и дължината на теломерите - маркерите, които показват младостта на клетките.

При всяко клетъчно делене теломерите се съкращават, докато не настъпи момент, в който вече няма теломер и клетката губи способността да се дели.

Така клетките вече не се обновяват и тъканите спират да се регенерират, което е признак на стареене.

Загубата на теломери е свързана и с появата на заболявания, характерни за стареенето, като остеоартрит и остеопороза.

Проучването, популяризирано от Университета в Лестър, Англия, показва, че има връзка между по-бързото ходене и дължината на теломерите.

След анализ на генетичните данни на повече от 400 000 британци, учените са установили, че ходенето с бързо темпо може да е еквивалент на подмладяване с 16 години.

Защо е важно темпото на ходене?

Съществува причинно-следствена връзка между бързото ходене и по-дългата дължина на теломерите, поясняват учените.

Скоростта на ходене, която обикновено е по-бавна, е лесен начин за идентифициране на хора, които са изложени на по-висок риск от хронични заболявания и усложнения на стареенето.

Учените са установили, че бързото ходене увеличава продължителността на живота с до между 15 и 20 години.

Ходене по 10 минути на ден

В друго проучване са били изследвани  индекса на телесна маса и скоростта на ходене.

Изследването се е извършило с участници на средна възраст 58 години и индекс на телесна маса 26,7, който показва наднормено тегло.

Учените са открили, че участниците, които вървят с по-бързо темпо, имат по-дълга продължителност на живота: средно до 87,8 години, в сравнение със 72,4 за тези, които ходят по-бавно.

Достатъчно е бързото ходене в рамките на десет минути на ден, за да се забележи подобрение, което може да означава увеличение на продължителността на живот с до 20 години.

Тези разлики се наблюдават независимо от нивото на наднормено тегло.

Дори при участниците, които не са били с наднормено тегло, по-бавното темпо на ходене е било свързано с по-кратка продължителност на живота.

Достатъчно е да се ходи десет минути на ден с добро темпо, за да се постигне подобрение в продължителността на живота.

Ако приложим това към обичайния ни начин на ходене, продължителността на живота може да бъде увеличена с до двадесет години повече.

Кои други фактори влияят на ДНК?

Съществуват няколко други фактора, които могат да повлияят на нашата ДНК.

Проучване на Йейлския университет е показало, че един от най-съществените фактори, увреждащи ДНК, е стресът.

Учените са потвърдили, че биологичната и хронологичната възраст не са еднакви. 

Възрастните хора биха могли да имат много по-младо тяло от другите, които са се сблъсквали с много стрес.

С напредването на възрастта настъпват химически промени в нашата ДНК и не е задължително тези изменения да съответстват на една и съща възраст при всички хора.

Изследователите наричат ​​тези маркери за дълголетие "епигенетични часовници".

Учените от Йейл са изследвали степента, до която стресът ускорява тези химични промени в ДНК, и това се е осъществило с участието на млади и здрави хора на възраст между 19 и 50 години.

Резултатите показват, че дори лекото наднормено тегло и тютюнопушенето нямат толкова негативно влияние върху стареенето, колкото стресът в ежедневието.

Източник: Puls.bg