На 22 февруари през 1928 година със спектакъла "Копелия" се поставя началото на българския балет.

Музиката на балетът „Копелия, или момичето с емайловите очи” е дело на френският композитор Лео Делиб (1836–1891 г.). Премиерата  има голям успех  и е на сцената на парижката „Гранд опера”, на 25 май 1870 г. От тази дата до ден днешен „Копелия” неизменно присъства в репертоара на балетните трупи по цял свят, пише operasofia.bg.

У нас „Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Народния театър. Затова датата на премиерата, 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство. Хореографията на тази първа„ Копелия” е дело на Анастас Петров (1899-1978), който изпълнява и ролята на Франц. Сванилда е пресъздадена от Надя Винарова и Анна Воробьова. Георги Донев е Копелиус, а Георги Попангелов - кметът.

Декорите на спектакълът „Копелия” от 1928 г. са дело на Александър Миленков, а костюмите - на Райна Ракарова-Никова. Диригент е Тодор Хаджиев.

Кой е Анастас Петров?

Анастас Дачев Петров е  балетист и  балетмайстор, един от основоположниците на българския  балет. Той работи  в  Софийската опера от 1927 г. до  1961 г. Постановката му „Копелия” е първата цялостно професионално изработена творба. През 1927 г. Маестрото основава балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати балетни артисти - Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Люба Колчакова и др. Пръв тълкувател е на образите на Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“ от Пьотр Чайковски, Франц в „Копелия“ от  Лео Делиб, Змея в „Змей и Яна” от  Христо Манолов и др. През 1977 г. Получава Хердерова награда.

Своето танцово обучение Анастас Петров започва в школата на Евгения Едуардова в Берлин през 1922 г. Година по-късно той става и неин асистент, като същевременно започва работа и в състава на Щатсопера. Между 1925 и 1927 г. Петров е сред избранниците на известния балетмайстор Макс Терпис, който му поверява постановки. По-късно балетистът се завръща се в България с желание да намери благодатна почва за изява на натрупания си опит и придобити знания. Не случайно наскоро след назначението му в Народния театър във вестник „La Bulgarie“ излиза бележка, в която се казва:

„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел - представянето на пантомима на сцената на Народната опера... Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет...“

Очакванията и на критика, и на публика за „Копелия” са напълно удовлетворени. В „La Bulgarie“ излизат и първите ласкави отзиви:

„На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия”. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...“

През следващите десетилетия „ Копелия” се изнася многократно от нашата балетна трупа. Последната постановка, по хореография на Бисер Деянов, е по повод 80-годишнината на българския балет през 2008 г., в  „Софийската опера и балет”.