Освен празника Преполовение на 25-ия ден от Възкресението, Църквата почита на днешния 14 май и двама български свети мъченици. Ето кои са те и какви са историите им:

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

Св. Райко Шуменски (1784-1802) бил млад златар, убит особено жестоко през 1802 г. от местен мюсюлманин, който се опитал да го помохамеданчи насилствено.

Житието на светеца разказва, че отивайки да занесе поръчка на местен мохамеданин, той отказал на една от ханъмите да го отведе в стаята си, както тя поискала. В яростта си тя го обвинила, че той я е нападнал. Мохамеданинът му предложил да не го наказва, ако си смени вярата. Райко отказал решително това, уверявайки, че само е изпълнявал поръчката му. В отговор е изтезаван жестоко, като мъченията включвали рязане на ленти на кожата на тялото му, посипване на раните със сол, набиване на клечки под ноктите и пр. Накрая е посечен на 14 май 1802 г. Житието му е написано по устни сведения от гръцкия монах Никифор Хиоски.