Френският институт в България, в партньорство с Община Пловдив, организира конференция на тема: "Сравнителна перспектива между кандидатурата на град Ница за вписване в листата на световното недвижимо културно наследство към ЮНЕСКО и тази на град Пловдив за вписване на Малката и Голямата базилики в индикативната листа на ЮНЕСКО за недвижимо културно наследство".
Дом на културата „Борис Христов“
Ул. Гладстон №15, Пловдив 4000
Малка конферентна зала
Понеделник, 16 април от 17.00ч до 19.00ч
Визитата на Г-н Америк Жьоди - представител на Мисията „Ница Световно Културно Наследство“ в Пловдив, е поводът да се организира тази конференция, съпътствана от откриването на изложба „Ница или изобретяването на туризма“. Изложбата гостува на пловдивската публика, след представянето и в посолството на Франция в София.
Тази конференция ще даде възможност на експерти в сферата на реставрацията и опазването на недвижимото културно наследство да споделят опит, свързан с кандидатурата на Пловдив за включването на Малката и Голямата базилики в индикативната листа на недвижимото културно наследство към ЮНЕСКО.
Конференцията е насочена към студенти в сферата на изкуството, широката публика и експерти по опазване на културно-историческото наследство (архитекти, урбанисти, реставратори). Симултанен превод (френски – български) ще бъде осигурен. Събитието ще завърши с малък коктейл във фоайето на 2-ри етаж на Дом на Културата.
Програма
17.00ч – Встъпителни думи на арх. Петър Петров, делегиран представител на Екол дьо Шайо в Пловдив, завеждащ курс за опазване на културното наследство в Пловдив съвместно с Екол де Шайот
17.15ч – Г-н Америк Жьоди, представител на Мисията „Ница Световно Културно Наследство“: „Кандидатурата към ЮНЕСКО, дългосрочна процедура с цел опазване на културното наследство“
17.45ч –Доц. Елена Кантарева – Дечева, художник – реставратор, и арх. Милена Крачанова: „Представяне на сериен обект Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол - вписани в индикативния списък на ЮНЕСКО“
18.15ч – Въпроси / отговори последвани от заключителни думи на арх. Петър Петров