На прага на най-светлия християнски празник – Великден, Одрин отново се превърна в магнит за българите, тръгнали да подготвят празничната си трапеза. Въпреки проливния дъжд през изминалия уикенд и видимото поскъпване в турските магазини, потокът от автомобили към границата не намаля, пише trafficnews.bg.

На КПП „Капитан Андреево“ в съботния следобед колоните бяха дълги, като всеки втори автомобил с пловдивска или хасковска регистрация бе буквално „клекнал” от стока.

И макар инфлацията да се усеща и в Турция, разликата с цените у нас продължава да бъде достатъчно осезаема, за да накара хиляди да тръгнат на пазар зад граница.

Безспорният хит тази година бяха яйцата. В Одрин те се продаваха на кори от по 30 броя, подредени в типичните картонени тави, които българите внимателно носеха като най-ценната си придобивка. Цените варираха между 60 и 80 турски лири за кора – сума, която в българска валута излиза около 2,30 до 3,00 лева. Това означава, че за цената на десет яйца у нас, в Турция можеш да купиш тройно повече. Не е изненада, че хората излизаха от магазините с по няколко кори, притиснати в ръце или внимателно подредени в багажниците, увити в найлони и кашони, за да оцелеят до дома.

Около щандовете с яйца се образуваха истински тълпи. Чуваха се български гласове, сравняваха се цени, проверяваше се размерът – „едри ли са“, „пресни ли са“, „от ферма ли са“.

Не по-малко оживено беше и при зеленчуците. Пазарите в Одрин буквално кипяха от живот – пъстри сергии, отрупани с пресни марули, свежи връзки зелен лук и копър, лъскави краставици и онези добре познати розови домати, които веднага привличат с аромата си. Между сергиите се извиваха опашки и за млечни продукти – домашни сирена и кашкавали, маслини в огромни метални съдове, от които продавачите сипваха на килограм. До тях – тънки кори за баница, внимателно подредени в пакети, задължителни за всяка празнична трапеза.

В района на складовете картината беше още по-впечатляваща. Там пазаруването вече не е разходка, а стратегия. Хората пълнеха колички и кашони с краве масло, препарати, омекотители и кухненски консумативи. Големите разфасовки течен прах за пране „Ариел“ отново бяха сред най-търсените – за около 10 евро, цена, която у нас трудно може да се намери. Торбите се пълнеха още с кухненски ролки и стекове тоалетна хартия, които се подаваха над багажниците на колите. ​ ​

Разбира се, няма как да си бил в Одрин и да не се прибереш с поне едно „менте“. Традицията повелява – след като си напълнил багажника с храна, е време за малко „луксозен“ шопинг. На пазара и в малките улички около центъра българите масово се сдобиват с „най-новите модели“ чанти на Guess, анцузи на Nike или маратонки от същата марка. Качеството е въпрос на късмет, но цената е твърде изкушаваща, за да бъде подмината.

Освен пълните чанти, бонусът за пътуващите е и горивото. Цените на бензина и дизела в Турция в момента са с около 10 до 15 евроцента (20–30 стотинки) по-ниски от тези по нашите бензиностанции. Така „пълненето догоре“ преди границата е задължителен финал на всяка шопинг екскурзия.