България празнува 115 години от Независимостта си на днешния 22 септември.

Тържеството ще бъде с празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“. Церемонията ще се състои на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар), където се намира Колоната на Независима България. Началото е в 11.30 часа. Организатор е община Пловдив, събитието е част от Културния календар на града.

Слово ще произнесе д-р Стефан Шивачев – историк, автор на публикации за историята на Пловдивския край, ръководител на международни и национални проекти, бивш дългогодишен директор на Регионалния исторически музей, водещ ще е Златко Павлов.

Програмата на празника започва още в 10.00 часа с молебен в храм „Света Неделя“ и в 10.30 часа с полагане на венци и цветя на паметната плоча на Александър Малинов в подножието на Стария град, до Източната порта. Двете събития се организират традиционно от Сдружение „Петко Каравелов“ Пловдив.

Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ също се включва в отбелязването на Деня на българската независимост с концерт в Стария Пловдив. На 22 септември от 11 часа на площада над Хисар капия най-старият светски хор в България ще представи програма от възрожденски и фолклорни песни, аранжирани за многогласно изпълнение.  Диригент е Илиян Тиганев. 

22 септември 2023  година

10.00 ч.   -  Молебен в храм „Св. Неделя”, организиран от Сдружение "Център Петко Каравелов"

10.30 ч. -    Поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов на едноименния площад в подножието на Стария град (до храм „Св. Неделя”), организирано от Сдружение "Център Петко Каравелов"

11.00 ч. - Концерт на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“ на площада над Хисар Капия, Стария град. Диригент Илиян Тиганев.

11.30 ч. - Тържествено отбелязване на 115-та годишнина от обявяването на Независимостта на България. Участва: Духов оркестър - Пловдив, комитет „Родолюбие”, Слово: д-р Стефан Шивачев, водещ  Златко Павлов

Място: Колоната на Независимостта на пл. „22 септември”, (градинката на Гроздовия пазар)

Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново. С този акт българската държава отхвърля политическата и финансовата си зависимост от Османската империя, наложена ѝ от големите европейски държави с Берлинския договор, а българският княз приема титлата „цар“.

Отхвърлянето на османското върховенство от България е последвано от анексирането на османските провинции Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и предизвиква една от многобройните кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война. Независимото Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на военния параход „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.