През последните 30 години Пловдив бе белязан от бурни промени. Градът се преобрази от дейностите по строителство, инфраструктура и множество бизнес интереси. 

През изминалите години от новия век насам неочаквания просперитет на демокрацията подтикна десетки предприемачи да градят смели мечти. Не липсваха невероятни предложения и от страна на местните власти. Част от проектите се осъществиха, но голяма част от тях останаха забравени. 

Ще опитаме да съберем и припомним за грандиозните планове, които в миналото се чертаеха за бъдещето на Пловдив. Съобщавани на всеослушание, крупни, футуристични, обсъждани и чакани - някои от тях останали на фаза идеен проект, други прекратени в зародиш, трети не устояли на обществения натиск или започнати но недовършени поради финансови и други обстоятелства. Новата рубрика "Бъдеще в миналото" ще представи част от тях, за да си спомним за тези проекти. 

В първия материал от поредицата ще представим един от най-амбициозните проекти за Централна гара. Дори някой да не си спомня, там се чертаха грандиозни планове. 

Днес сградата на Централна гара, строена през 1873 г, по настоящем паметник на културата, е обновена и реновирана и дори архитектурният проект спечели проект "Сграда на годината". Преди години обаче за района имаше повече от футуристични предложения.

През 2008 на високо ниво пред тогавашния министъра на транспорта Петър Мутафчиев бяха представени 7 проекта. Изложението бе по проведен конкурс от правителството на Тройната коалиция. Там на първо място се класира меко казано авангардния архитектурен проект на пловдивското студио "Арконт-А" с арх. Тодор Николов .

Проектът, чиято реализация бе оценена на около 150 млн. лева, включваше издигането на два 25-метрови стъклени куполи, строеж на търговски и жилищен комплекс, както и изграждането на сложна инфраструктура от подземни тунели, която ще свърже централната част на Пловдив с южната, както и огромен паркинг. Интересно е да се отбележи, че още тогава се говори за бутането на Бетонния мост и строежът му наново повдигнат, а в светлината на това и за магистрален път под гарата, който да свързва "Южен" с кръговото на Централна гара.  Един от тях предвиждаше вдигане на небостъргачи. 

Ето и част от визуализациите на авангардните проекти, включили се в първата надпревара: 

Нещата обаче се промениха. Търсеше се публично-частно партньорство, което очевидно не успя да се формира и по-късно собственикът на сградата НКЖИ реши, че този проект е прекалено скъп. Бе решено да се реализира проектът, класирал се на трето място, дело на арх. Александър Шинолов от Пловдив. 

Политическата смяна и икономическата криза обаче отново завъртяха призмата. Правителството на Бойко Борисов обяви концесия на гарата в Пловдив, заедно на още редица подобни обекти в страната. Така през 2013 гарата бе дадена за 35 години на концесия на ДЗЗД "Железопътна гара – Пловдив". Инвестициите са в размер на 13,5 млн. лева с ДДС. В сдружението влизат автобусната компания на Миролюб Столарски "Карат-С" (с 95% дял в него) и строителната фирма "Биад-С" на председателя на Българската камара на строителите Светослав Глосов (с 5%).

Концесията предвиждаше реконструкция и модернизация на сградата, зала за концерти и постановки, голям паркинг за автомобили, изграждане на изграждане на гаров хотел, който е факт, но и изграждане на модерна спортна зала. В края на 2018 Столарски обясни, че направата на новата мултифункционална зала се отлага заради проекта на НКЖИ за пробива под гарата. 

За разлика от повечето от предшествениците, чертали визията на паметникът на културата, тук идеята на концесионера на съоръжението Миролюб Столарски бе запазване на максимално автентичен вид. Това бе претворено чрез проекта на архитекта Любомир Петров. Реконструкцията включваше обновяване на фасадата в нейния автентичен вид, като за целта бяха използвани стари фотографии и чертежи. Друг основен елемент в проекта за възстановяване бе Царската чакалня, чийто блясък бе възвърнат. 

Инвестицията в реконструкцията бе на стойност 12.7 милиона лева и бе следствие от публично-частно партньорство, между държавата и концесионерът Столарски. В ремонта на сградата бе инкорпорирана и нова система за сигурност чрез поставяне на 56 камери за видеонаблюдение. 

Така небостъргачите и футуристичните решения бяха заместени с една към момента предимно сградно реновиране. Междувременно целият район около Централна гара трябваше да бъде благоустроен с европейски средства по „Региони в растеж”. Въпреки че обществената поръчка бе завършена още през 2017 година, все още дейностите по т.нар. Гаров площад не се започнали. Причината е, че част от засегнатите зони попадат в групови паметници на културата – сгради и озеленяване. 

Фирмата изпълнител е консорциумът, регистриран в Димитровград - ДЗЗД „Пиринстрой – Парсек”.