През 2015-а обсерватория на Хаваите заснема група от четири изображения. На едно от тях доц. Веселка Радева открива астероид, който се е образувал преди 4 милиарда и 500 милиона години при формирането на Слънчевата система.

„Но този астероид си имаше само обозначение – годината, букви и цифрички“, разказва доц. Радева.

Бил е по-известен като астероид с номер 560085. Днес учените вече познават неговата орбита. А това им дало право да го кръстят с името Перперикон.

„Имаме си нашия, земния скален Перперикон. Защо да няма и един космически, небесен Перперикон? И, представете си, колко хубаво ще бъде, когато след 100-200 години на астероида „Перперикон“ има град“, допълни ученият.

„Един от редакторите на National Geographic казва – защо трябва да ходите до Перу, за да гледате Мачу Пикчу, когато може да видите европейския Мачу Пикчу“, припомни пред NOVA проф. Николай Овчаров.

Истинският Перперикон може да бъде видян недалеч от Кърджали в Източните Родопи и е резултат от дългогодишния труд на проф. Николай Овчаров.

„Знам, че очаквате да кажа, че това е моят живот. Да, така е, до голяма степен. Вече седма година работим по Южния квартал, който е буквално наситен с храмове 3-4 век.“, каза проф. Овчаров.

Космосът в края на февруари предлага и друг феномен – няколко планети, подредени в почти идеален ред, от едната страна на Слънцето.

„Ако човек знае какво гледа и какво търси, би трябвало да види близо една до друга Сатурн, Меркурий и Венера, които биха могли да образуват този малък парад на планетите“, обясни доц. Никола Петров.