Сахат тепе бавно се съживява. Акцията по социализация на тепето започна преди два месеца с почистване на голяма част от графитите по скалите и стените. След това започна ремонт на двете отдавна пресъхнали чешми на хълма. Възстановено е и водоподаването до горната част на тепето и през летните месеци поливната система там ще заработи. Ремонтирани са всички изпочупени пейки , като дървените летви са заменени с нови. Екипи на ОП „Градини и паркове“ и частни фирми изсякоха голяма част от изсъхналите дървета и храсти. 

Планира се и възстановяване на водния часовник, разположен в близост до Телевизионната кула. Паралелно с това се водят преговори с международна компания за изграждане на слънчев часовник до Часовниковата кула. За съжаление предложението за отпускане на средства за социализация на тепето бе отхвърлено от част от общинските съветници. Вчера репортер на TrafficNews срещна на Данов хълм арх. Антоанета Топалова - един от най-известните архитекти по градоустройство в страната, радетел за запазването на Капана и носител на почетен знак "Златен век" за забележителен принос към българската култура, която не отказа да сподели впечатленията си. 

 - Арх. Топалова, какво ви води на Данов хълм?

- За мен Дановия хълм е сърцето на Пловдив. Тук е най- красивата панорама на града. През последните десетилетия съм си мислила с много болка за този хълм, който бе изключително занемарен и си признавам, че от години не бях стъпвала тук. Разбрах, че се прави ремонт и реших да се разходя. Днес виждам, че той се съживява и това много ме трогна. Радвам се от все сърце. Направени са много неща, на пръв поглед незабележими, но всяко кътче  вече е обживено. Там има място и за млади хора, и за по-възрастни , които искат да погледнат града отвисоко.  Спомените на много хора от моето поколение, а и на доста по-млади са свързани с тази шепа земя. Имаше ресторантче, там младите семейства се събирахме, наистина бе едно от най- любимите ни места. Преди 40 години успях да се кача с количката с дъщеря ми, която тогава беше бебе. Данов хълм е едно от най- невероятните кътчета на Пловдив.

- Как си представяте бъдещия облик на Сахат тепе ? 

- Градската власт трябва да инвестира средства на това място и да съхрани и развие хълма, който е и едновременно парк. Да, в града има много неща за правене, но Данов хълм трябва да е приоритет на местната власт. Той е един от символите на града.

- Какви са основните проблеми, които забелязахте на хълма?

- Не е достатъчно социализиран. Трябва да се направи още доста по достъпността, възможността да се посещава по-масово. За подходите, за площадките, от които се разкриват тези неистови панорами – има още много работа. Там всяко камъче има значение. Толкова време нямаше вода горе,  днес видях, че скоро чешмите ще бъдат пуснати. Има нови парапети. Осветлението е много важно. Нали знаете как изглеждат Бунарджика и Младежкия хълм вечер? Гледката е невероятна. Спиралата на нощното осветление се вижда отдалеко. И дано вече да се спре с това разбиване на тепетата. Още не мога да преглътна факта , че една общинска управа унищожи един от хълмовете на герба на Пловдив.

 - Какви са според вас рисковете от продължаващото пренебрегване – разрушаване на инфраструктурата, графити, отпадъци?

- Единият от рисковете е емоционален- защото губим възприятия и емоции. Не само за нас , но и за хората , които идват да видят хилядолетния ни град. От друга страна се губи растителността. Вижте Младежкия хълм – той отдавна не е това , което беше. Загинали са много растения. Тук на Дановия хълм също имаше много изсъхнали дървета и слава богу сега са отстранени. Но вижте старите снимки на Пловдив- тепетата са били голи. Залесяването е започнало по времето на Божидар Здравков и Христо Данов. Трябва да пазим, това , което предците ни са оставили и да го развиваме. 

- В какъв формат виждате диалога между архитекти, община и пловдивчани?

- В този район живеем поне 10 архитекти. Предложила съм на кмета Георги Стаменов периодично да се срещаме при него, ние ще говорим професионално, а той ще коментира администативно възможността за намеси. Не всички ще сме на едно мнение, но в същото време в спора и диалога ще се намери решение. Трябва да излезем от черупките си.