Пловдив е град, в който историята и съвременността често се преплитат в драматични сблъсъци. Архитектурата и градоустройството му носят белезите на хилядолетното му минало, но и на решенията – добри и лоши – взимани през последните десетилетия. За тези трансформации и за бъдещето на Пловдив разговаряме с арх. Антоанета Топалова – един от най-авторитетните урбанисти в страната, радетел за опазването на Капана, носител на почетния знак „Златен век“ за принос към българската култура. С опита на човек, „правил повече градове, отколкото къщи“, както сама се шегува, тя дава безкомпромисна оценка за случващото се в Пловдив и очертава визия за развитието му в хармония с природата, историята и нуждите на хората.

„Градовете са във времето и времето е в градовете“ – с тази препратка към Левски започваме разговора си за Пловдив арх. Антоанета Топалова. Нейната оценка за развитието на града през последните 25 години е безпощадна: Пловдив не просто е презастроен, той е застроен нецелесъобразно, с приоритет на частните интереси над обществения. Липсва цялостна визия, свободните терени се застрояват „на парче“ без нови училища, паркове и обществени пространства“.

Арх. Топалова отчита успехите на управлението, но посочва и тревожните примери: 

-  Унищожен Седми хълм;

- Продадени общински имоти като Централни хали и Източния форум;

- Превръщането на Пешеходния мост в „Капалъ чарши“;

- Липса на нови училища и паркинги въпреки построени над 40 000 жилища;

- Строителство на огромни комплекси без социална инфраструктура, което създава съвременни урбанистични гета.

В две поредни публикации ще разговаряме с арх. Топалова за реалното състояние на Пловдив, за презастрояването, има ли все още шанс Пловдив да се превърне в "здрав град", къде е балансът между хората и автомобилите, за тепетата, реката и  визията й за града. 

В това интервю арх. Топалова чертае ясна и реалистична визия за Пловдив – град за хората, с балансирано развитие, защита на природата и историята и устойчиви публични пространства.

- Арх. Топалова, как оценявате урбанистичното развитие на Пловдив през последните 25 години? Какви бяха най-съществените трансформации, които преживя градът?

- Идущата година се навършват 80 години от публикуване на книгата на Корбюзие за урбанизма, написана през 1943 г., по време на Втората световна война. В нея той формулира необходимостта и правилата на “АСКОРИАЛ“ за изграждане на хармонична и хуманна жизнена среда. Във времето в и след войната за възстановяване на разрушенията и масовото развитие на новата индустриализация, градовете на Европа се застрояват стихийно и едностранчиво. / Maniere de penser l’urbanisme/.  В книгата авторът пише: „в това време във Франция 8 хиляди архитекти проектират сгради и само  няколко са урбанистите, които планират цялостно устройството на територията. /стр 24/.

 И ето сега, след тези 80 години, ние сме в аналогична ситуация, макар на друго ниво. Тогава  архитектите урбанисти – Корбюзие, групата „Аскориал“ с „Атинска харта“ и др.  се борят за създаване и утвърждаване на правила и норми. Сега имаме достатъчно закони и за устройство на територията, наредби и стандарти със задължителни правила и изисквания към всички елементи и части при изграждане на жизнената среда, но всички те са с достатъчно „вратички“ за масово пренебрегване на обществения интерес  за сметка печалба за стопански и/или политически лобита. Промяната на Кейнсианския модел на света и Европа с неолибералните пазарни принципи поощри приоритизирането на частната собственост и инициатива, която да се разгръща без реална  регулация и контрол на държава и обществото, като цяло. Поради това независимо от одобрени и приети ОУП за конкретни периоди, градът се изгражда „на парче“ с реалното предимство на частните интереси пред обществените.

Мисля си колко са верни думите на Левски ако бихме ги отнесли и към градовете: градовете са във времето и времето е в градовете.

 Ето нашето време донесе в организма на градовете, в т.ч. Пловдив, злокачествени образувания, които като метастаза се появяват на неочаквани места и убиват възможности за реализация на  друго (училище, парк,  паркинг, детска площадка, опера…). Това е оценката ми, в съгласие и с многото граждани, за урбанистичното развитие на Пловдив през последните 25 години. Градът не точно се „презастроява“, а се застроява НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНО.

 -  Кои според вас са положителните и кои – отрицателните тенденции в градоустройственото развитие на Пловдив?

- През този период градът се развива интензивно и многопосочно, като утвърждава и стабилизира мястото си в националната и европейска йерархия. Безспорни са добрите неща: изградена и оформена е най- голямата и жизнена пешеходна зона; реализиран и функционира емблематичният уникален за страната и Европа  квартал „Капана“, градът стана европейска столица на културата; изявена  е /макар и не достатъчно социализирана/ респектираща по мащаб и качество археология; обновени са централните паркове; има опит за частично въвеждане на река Марица в градския живот; изградени са някои главни транспортни артерии и обекти (надлези, подлези); изградени са  стадиони и др.

За отрицателните моменти и тенденции в развитието на Пловдив, вероятно аз ще бъда много пристрастна, поради професионалната си практика и компетенции - все казвам, че съм правила повече градове, отколкото къщи. Бих участвала и очаквам широк диспут за Пловдив, какъвто отдавна няма. Бедите  на устройственото развитие на града  започват да се изявяват активно в двата драматични мандата на един кмет, когато бе унищожен Седмият хълм; бяха продадени Източният форум, Централните хали, част от Парк "Отдих и Култура"  и още много общински имоти; Пешеходният мост беше превърнат в „Капалъ чарши‘“ и др.

През този мандат е възложен и приет последният (в съвременната история на града) цялостен подробен устройствен план на незастроена територия – „Хр. Смирненски“-3, без да се осигури реализиране на социалната инфраструктура.

 Следващи мандати въобще не възлагат цялостни устройствени разработки  /с изключение на сегашния, който залага подобен план за част от район „Южен“/ .Така се застрояват свободните  земеделски и др. територии на Прослав, Коматево, Беломорски.

- Много пловдивчани имат усещането, че градът е презастроен. Споделяте ли тази тревога – и как бихте я аргументирали от гледна точка на урбанист?

 - Досегашната практика на устройствено проектиране и планиране, която продължава, означава за собственици и администрация,  архитектът да осигури  „на парче“ масималната застроена площ,/ /за продан / за възложения имот.  Така се строят предимно  жилищни сгради в темпове и мащаби, които надминават  държавните планове от миналия век, без да се оставят резерви за съответната и липсваща социална и техническа инфраструктура.

Ето изградени вече са повече от 40 000 жилища, което е за около 60 000 обитатели и нито едно ново училище, парк, спортна площ за масов достъп, обществен паркинг и т. н. Не са разработвани силуетни планове и обемно-пространствено оформяне на публичните пространства, не се обследва ослънчаване, комфорт на личното пространство за всяко жилище и междублокови площи… изникват „орхидеи“, „оазиси“, „гардении“, които стават съвременните урбанистични гета.

- Измененията в Общия устройствен план на Пловдив, които влязоха в сила преди няколко години, успяха ли да отговорят на реалните потребности на града и жителите му? Виждате ли в тях заложено устойчиво развитие?

 - Общият устройствен план е стратегически документ. За неговото прилагане е нужно  следващото го проектиране и проучване. ОУП не е статичен  проект. ЗУТ задължава кмета и съответно Общински съвет всяка година да внася и приема доклад за съответствието на ОУП към конкретните проблеми и динамика на развитие, като предложи ако е необходимо  частично или цялостно            изменение на общия план. Този доклад трябва да се основава на подробно и широкоспектърно проучване и обследване на процесите и тенденциите на развитие за периода. В  Пловдив липсва структура - екип, който перманентно да следи и анализира проблемите. Показателен факт е, когато кметът Тотев през септември докладва в ОС, че няма проблеми с действащия ОУП, а в следващия месец – октомври внася доклад и ОС приема решение да се възложи изменение на ОУП. 

- В някои квартали се изграждат огромни жилищни комплекси, без да се осигурява адекватна социална инфраструктура – училища, детски градини, паркове. Как общината може да намери баланс между интереса на инвеститорите и правото на гражданите на здравословна и подредена градска среда?

 - Като урбанист съм сигурна, че независимо от общия дух на времето - по-верният път включва основни моменти във възможностите на Общината като: Спиране продажбата на все още останалите общински терени; Прекратяване издаване на визи за ново строителство „на парче“; разработване на реални устройствени планове за цялостни територии, а после и проекти, които са широко обсъждани от професионалната и заинтересованата общност, защото ОЕСУТе административен орган, а ОС  са политици (най-често с лобистки ангажименти).

 - Каква е вашата дългосрочна визия за развитието на Пловдив – като специалист, но и като човек, който обича този град?

- Дългосрочната визия за развитие на   града това е агломерацията с център  Пловдив. Животът го доказва с това, което се случва сега към Родопите, Асеновград, Ягодово, на север към и след Труд. Но за да се случи това, трябва цялостно и комплексно проучване,  урбанистично проектиране - с всички системи, структури, условия и ограничения за забрана на  стихийното застрояване, като се преодолее мандатният феодализъм на съседните общини . Това беше заложено в „моя“ план  от 1985 г, който е вече история. В него, с  оптимално опазване на  висококатегорийната земеделска земя, в землището на общината се предвижда новият район РОДОПИ - в подножието на планината.

 Очаквайте продължението, в което арх. Топалова коментира мобилността като едно от най- сериозните предизвикателства, за новите варвари, които унищожават културното наследство на града, за състоянието на река Марица и тепетата.