Пловдив е град, в който историята и съвременността често се преплитат в драматични сблъсъци. Архитектурата и градоустройството му носят белезите на хилядолетното му минало, но и на решенията – добри и лоши – взимани през последните десетилетия. За тези трансформации и за бъдещето на Пловдив разговаряме с арх. Антоанета Топалова – един от най-авторитетните урбанисти в страната, радетел за опазването на Капана, носител на почетния знак „Златен век“ за принос към българската култура. С опита на човек, „правил повече градове, отколкото къщи“, както сама се шегува, тя дава безкомпромисна оценка за случващото се в Пловдив и очертава визия за развитието му в хармония с природата, историята и нуждите на хората.

„Градовете са във времето и времето е в градовете“ – с тази препратка към Левски започваме разговора си за Пловдив арх. Антоанета Топалова. Нейната оценка за развитието на града през последните 25 години е безпощадна: Пловдив не просто е презастроен, той е застроен нецелесъобразно, с приоритет на частните интереси над обществения. Липсва цялостна визия, свободните терени се застрояват „на парче“ без нови училища, паркове и обществени пространства“.

Арх. Топалова отчита успехите на управлението, но посочва и тревожните примери: 

-  Унищожен Седми хълм;

- Продадени общински имоти като Централни хали и Източния форум;

- Превръщането на Пешеходния мост в „Капалъ чарши“;

- Липса на нови училища и паркинги въпреки построени над 40 000 жилища;

- Строителство на огромни комплекси без социална инфраструктура, което създава съвременни урбанистични гета.

В две поредни публикации  разговаряме с арх. Топалова за реалното състояние на Пловдив, за презастрояването, има ли все още шанс Пловдив да се превърне в "здрав град", къде е балансът между хората и автомобилите, за тепетата, реката и  визията й за града. 

В това интервю арх. Топалова чертае ясна и реалистична визия за Пловдив – град за хората, с балансирано развитие, защита на природата и историята и устойчиви публични пространства.

- Мобилността е сред най-сериозните предизвикателства за Пловдив. Вие какъв подход смятате за по-работещ – разширяване на транспортната инфраструктура или ограничаване на автомобилния трафик чрез рестрикции?

 - Живеем във времето на автомобилите и това е неизбежно, но градът е за хората и трябва да се търси и намери баланс. Световната практика дава примери, Пловдив не е подходящ за метро, съответно остават другите възможности. Специалисти настояват за реално ограничение на скоростта, със съответни реални санкции при неспазването на тези ограничения, които могат и следва да бъдат в центъра и жилищните зони до 30 км/ч. Това ще отведе бързащите към обходни транзитни маршрути.

Напомням с тревога и за доказаната световна практика, че  уширените улици и кръстовища в много кратък срок привличат увеличение на потока на автомобили, с което се увеличават и проблемите – замърсяване, шумово и на въздуха, наситена автомобилна околна среда, а и с тази култура на българското шофиране, уви, много произшествия и жертви. Затова и протестирахме, успешно, против идеята за двете нива на кръстовището до „Водната палата“.

За Пловдив е наложителна актуализация и/или НОВ ГПОД /Генерален план за организация на движението/, с който да се освободи централният район - Културно- историческата зона  „ТРИМОНЦИУМ - ФИЛИПОПОЛИС - ПЛОВДИВ “ от транзитно автомобилно движение. Абсурдно е през тунела в центъра на града, и в непосредствена близост до впечатляващо културно наследство от толкова много различни епохи, да се минава  от Карлово за Асеновград и Смолян, или да се пътува за Прослав и Пещера през“ Гладстон".

- Климатичните промени вече се усещат и в Пловдив – с все по-чести горещи вълни. Какво може да направи градското планиране, за да смекчи ефектите от екстремните температури? Каква роля могат да изиграят архитектурата и озеленяването?

- Доказано е че градското планиране в т.ч. архитектурата и озеленяването, имат водеща роля за климатичните условия на градската среда. С риск да се повтарям твърдя, че предпоставка за това са устройствените планове, с които се осигуряват териториалните възможности и параметри на застрояването и нормите за озеленяване. Погледнато от високо Пловдив е „зелен“ град в сравнение с много европейски градове, но нормативните 20 кв. м//ж зелени площи за масов отдих са далечна мечта. Едно проучване към плана от 1985 г. доказа, че през горещия сезон температурата на въздуха на централния площад е с 4-5 градуса по–висока от тази в Парк „Отдих и култура“. Сега, навярно, разликата е още-драстична.

- Все по-често ставаме свидетели на разрушаване или занемаряване на сгради от началото на XX век, които са част от облика на града. Какви са възможностите за тяхната адаптация и възстановяване в съвременна среда?

-  Проблемите са национални, но това не оправдава недостатъчната грижа на общинското ръководство за това наследство в Пловдив. Добрият пример с вниманието към археологията доказва, че не всичко е загубено, макар, че за град с толкова богато културно наследство „битките на пазара“ са много трудни и жертвите са неизбежни. Надявам се, градът да надживее и това съвременно варварство. Обществената активност е особено важна. Ние, пловдивските граждани, спасихме Небет тепе от бутафорна „РЕСТАВРАЦИЯ“,  предлагана от тогавашното Министерството на културата, спряхме пълното разрушаване на тютюневия склад на ул. Одрин, спряхме проект за комплекс-мастодонт в подножието на Стария град, спасихме от пълно унищожение „Капана“. Голяма  и засега ненадмината в страната сила е пловдивската културна общественост и цялото гражданско общество.

 -  Съвременните изследвания показват, че архитектурата и градската среда влияят пряко върху психиката и здравето на хората. „Здравите градове“ се характеризират с качествени публични пространства, пешеходни зони, разнообразно жилищно строителство и добър обществен транспорт. Има ли шанс Пловдив да се превърне в такъв „здрав град“? Какво трябва да се промени, за да стане това възможно?

-  Основа на публичните пространства са проектите за изграждане на рамката от сгради и благоустрояване на терена. Успоредно с това или след това идва финансиране, на благоустрояването- озеленяване, пешеходство, детски площадки, кътове за отдих и място за изкуства и т.н.  Поддържането - административно от службите на общината и равностойно и доказано ефективно от  гражданите, както в периферията, така и в ядрото на града е условие. То за желаните от всички публични пространства.

- Река Марица минава през центъра на града, но десетилетия наред остава встрани от градския живот. Тепетата са символ на Пловдив, но често са занемарени, с разрушена инфраструктура, нерегламентирани строежи или изсичане. Каква политика е нужна, за да се гарантира тяхната дългосрочна защита и културно-природна стойност?

 - Пловдив е градът на хълмове и най-голямата българска река. Задача - пряка и стратегическа - на градската управа и пловдивската общественост като цяло е да опази природното богатство и реално да го въведе в живота на хората. Хълмовете, отивайки към времето преди кметовете Хр.Данов и Божидар Здравков, се нуждаят от спешната грижа на общината и цялата общественост Същото се отнася и за река  Марица. Не мога да не споделя нетърпението си да се  наслаждавам да изживявам  водите  на реката и панорамата на града от от Пешеходния мост, освободен от търговците.