Антителата или клетъчният имунитет - какво ни предпазва от COVID-19?

Автор: Добринка Димова 3289
Антителата или клетъчният имунитет - какво ни предпазва от COVID-19?

- Д-р Великова, каква е разликата между клетъчния имунен отговор и този, свързан с антителата, и защо някои имунолози твърдят, че клетъчният имунитет всъщност е по-важен?

- Имунният отговор може да бъде условно разделен на клетъчен и хуморален. Клетъчният имунитет включва участието на различни имунни клетки, а хуморалният – различни молекули като цитокини, антитела и други. Двата вида имунитет са свързани помежду си, защото антителата, които са част от хуморалния имунитет, се произвеждат от В лимфоцитите, които са имунни клетки.

Специалистите по имунология са наясно, че и двата вида имунитет са важни. При вирусните заболявания, обаче, по-съществена роля за справяне с инфекцията е клетъчният имунитет, тъй като вирусите са вътреклетъчни организми. Антителата също са важни, но имат по-малко значение, защото действат само докато вирусът е извън клетките.

- Сложно ли е изследването на клетъчния имунитет и правили се вече някъде у нас?

- Изследването на клетъчния имунитет по принцип е по-сложно, отколкото изследване на антитела. Вече има апаратура и реагенти, които позволяват да се изследват специфичните към коронавируса имунни клетки. Един от подходите за определяне на тези имунни клетки е чрез изследване, подобно на модерните тестове за специфичен клетъчен имунитет при туберкулоза.

За момента такива тестове ще бъдат използвани за научни цели – изследване на имунитета на преболедували и ваксинирани. В последствие може да навлязат и в практиката като рутинни тестове на достъпна цена.

- Има ли връзка между тежестта на протичане на COVID-19 и Т клетъчния отговор?

- Характерна черта на инфекцията със SARS-CoV-2 е намаленият брой/процент на лимфоцитите в кръвта, които са част от белите кръвни клетки (т.нaр. лимфопения). Лимфопенията е свързана с тежко протичане на COVID-19. Добрата новина е, че ако пациентът се възстанови, броят на лимфоцитите също се възстановява. Такава временна лимфопения е често срещана находка при редица респираторни вирусни инфекции, като например грипен вирус A (H3N2), човешки риновирус или респираторен синцитиален вирус. При изброените вируси намалението на лимфоцитите обикновено е за няколко дни, докато при COVID-19 e по-тежко и дълготрайно, като засяга главно Т лимфоцитите. Възможно е лимфопения при пациенти с COVID-19 да се дължи на натрупването им в дихателните пътища или кръвоносните съдове в белите дробове.

Т клетъчният отговор е много важен за справяне с инфекцията. При COVID-19 има данни както за нарушена функция на Т клетките, включително намалено производство на интерферони, така и свръхактивиране на Т клетките при някои хора. Способността на паметови Т клетки да предпазват от бъдеща инфекция предстои да бъде определена.

- Колко дълго се запазва клетъчният имунитет?

- Т и В паметови клетки се образуват както след инфекция, така и след ваксиниране. Тези лимфоцити могат да се активират отново, при повторна среща със същия вирус и биха могли да осигурят дълготраен имунитет. Предварителните проучвания показват, че паметови Т и В се образуват и при пациенти с леки симптоми на COVID-19, които са се възстановили и че тези клетки продължават да съществуват „спящи“ в регионалните лимфни възли, в лигавици и други места в организма, което предполага наличие на потенциал за по-дългосрочен имунитет. Колко дълго се запазва клетъчният имунитет, все още не може да се каже.

- Повечето лаборатории вече правят тестове за наличие на антитела. Знае ли се обаче при какви стойности на антителата човек не може да се разболее повторно?

- Изследването на антитела става все по-лесно като цена, достъпност и технологии. Всички искаме да знаем при какви нива на антитела в организма (в кръвта и по лигавиците) ще бъдем защитени от вируса. Но до момента все още не се знае колко е защитният титър на тези антитела при хората, както и кои антитела ще ни предпазват най-добре – имуноглобулин Г, А и т.н. Има данни при макаци, че определени нива на антитела предпазват от боледуване дори при високо вирусно натоварване.

Правят се мащабни изследвания и при естествено преболедували хора, и при ваксинирани, за да получим тази информация.

- Защо при някои хора коронавирусът протича по-тежко и дори младежи без придружаващи заболявания загиват? Има ли генетична предразположеност?

- Това е също обширна област с редица неизвестни. Натрупаха се данни, че е възможно да има генетична предразположеност, която да води до тежко протичане. Интересното е, че повечето гени, свързани с тежък COVID-19, кодират белтъци, свързани с имунната система и имунния отговор към вируса. Някои от тях са свързани с интерфероните и производството на цитокини, така че промени в тях могат да доведат както до уязвимост на организма към вируса, така и до неконтролиран имунен отговор, тежко възпаление и увреждане на белите дробове и други жизнено важни органи, както и до смърт. Тези данни в момента се анализират и от друга гледна точка, а именно – да се използват терапии, например моноклонални антитела, които контролират тези имунологични ефекти.

- Излязоха проучвания, че достатъчно количество витамин D в организма предотвратяват тежкото протичане на коронавируса. Как можем да знаем дали страдаме от дефицит?

- Въпросът за добавките с витамин D при вирусни инфекции е широко обсъждан. Има силни аргументи както за ползите, така и за липсата на такива. Пандемията COVID-19 допълнително ескалира дискусията. Отдавна е ясно, че хората, които традиционно проявяват дефицит или недостатъчност на витамин D, като възрастни хора с хронични заболявания и настанени в домове, страдат от по-тежко протичащ COVID-19.

Освен това, увеличеното време, прекарано на закрито поради мерките, е предпоставка някои хора да не получат необходимите нива на витамин D, образувани под действието на слънчевата светлина. При всички случаи преди използването на добавки с витамин D е препоръчително да се направят кръвни изследвания за неговото ниво, които са достъпни в почти всяка лаборатория.

 

Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с дисертация в областта на имунология на храносмилателната система. Работи в Университетска болница „Лозенец“ и е асистент към Софийски университет. Поддържа страница, група и блог, посветени на имунологията, както и е автор към страницата Коронавирус /информация/.

 

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини

Изпрати новина