„Обикновено говорим за първите седем години в живота на един човек. Но тук снимките показват някои моменти от последните седем – също важни и магични от земния му път. В тях за Андрей имаше много положителни емоции – признания, работа в Академията в София и филиала в Бургас, но и тежко боледуване. Но той не се предаде на болестта и работеше, и преподаваше до края… И беше щастлив. Защото твърдеше и вярваше, че хората на изкуството трябва да синтезират смисъл. И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме за себе си и за околните, за много големи групи хора смисъл, то това съществуване ще бъде по-скоро някакъв вид вегетация”, е казал самият Андрей Даниел.

 

"А аз имах удоволствието и шанса през тези години да снимам някои събития от живота на художника. Предлагам и вие да се докоснете до тях и дано усетите през изображението неговата емоция и мисъл…“, разказва авторът на изложбата Стефан Джамбазов.