На 30 ноември всички християни почитат паметта на св. Андрей Първозвани. Неслучайно той е един от най-тачените светци в християнската църква. Според Евангелието св. ап. Андрей и брат му, св. Петър, били бедни рибари, които се изхранвали от риболов в Галилейското езеро. Смята се, че св. Андрей е бил ученик на св. Йоан Кръстител. Когато св. Йоан кръстил Иисус Христос във водите на р. Йордан и казал на всички: „Ето Агнецът Божий!”, св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича „Първозвани”.

На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан.

Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.

В българската народна митология има интересни легенди за св. Андрей. Народното предание разказва за отшелник на име Андрей, който живеел сам в планината. Имал една малка нива и сам се грижел за поминъка си. Но един ден мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, разлютил се и впрегнал мечката в ралото. Затова, според българската митология, мечката си има господ и той е св. Андрей.

В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител.

На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

На този ден може да уважите традицията като поднесете на трапезата варена царевица и ястие от фасул, леща или ориз. Така и вие ще продуцирате магия за нарастващо плодородие и благоденствие в дома си. Не вършете домашна работа – така ще осъществите древната защитна функция, много характерна за обредите от периодите на преход.