Алкохолът от векове заема важно място в човешката култура. За мнозина той е символ на социалност, празнуване и разтоварване. В съвременното общество често чуваме изрази като “Пийни едно за успокоение!” или “Една чаша не вреди!”, особено когато става въпрос за справяне с нервност, стрес или тревожност. Въпреки това, връзката между алкохола и тревожността е далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Алкохолът като краткотрайно успокоително

Много хора изпитват облекчение, когато консумират малко количество алкохол. Това не е случайно – алкохолът действа като депресант на централната нервна система, което означава, че забавя мозъчната активност. След една или две напитки човек може да се почувства по-отпуснат, по-социален и по-малко напрегнат. За страдащите от социална тревожност, например, алкохолът може временно да намали страховете, свързани с говорене пред хора или участие в групови дейности.

Проблемът с дългосрочната употреба

Макар краткосрочният ефект на алкохола да е усещане за облекчение, дългосрочната му употреба често води до обратния ефект – увеличаване на тревожността. Това се дължи на няколко ключови механизма:

- Физиологична зависимост и абстиненция

При редовна употреба тялото започва да се адаптира към присъствието на алкохол. Когато нивата на алкохол в кръвта спаднат, настъпват симптоми на абстиненция – потене, сърцебиене, нервност, безсъние – всички те могат да наподобяват или да усилят симптомите на тревожност. Това кара много хора да посягат отново към алкохола, създавайки порочен кръг.

- Нарушения на съня

Въпреки че някои хора използват алкохола като “средство за сън”, той всъщност влошава качеството на съня. Алкохолът пречи на дълбоките фази на съня и води до по-често събуждане през нощта. Липсата на качествен сън е пряко свързана с повишена тревожност през деня.

- Химически промени в мозъка

Алкохолът влияе върху невротрансмитерите – химическите вещества, които регулират настроението. С времето той може да наруши естествения баланс между “успокояващи” и “стимулиращи” вещества в мозъка, което допринася за по-лесно отключване на тревожни състояния дори при леки стресови фактори.

Изследванията показват, че хората с тревожни разстройства са по-склонни към злоупотреба с алкохол, като форма на самолечение. Но това самолечение обикновено не води до дългосрочно подобрение. Всъщност тревожността често се засилва след период на пиене, особено когато човек се опитва да спре или намали консумацията.

В някои случаи тревожността, предизвикана от алкохол, може да бъде изключително тежка. Така наречената алкохолна тревожност се проявява на следващия ден след употреба, когато човек се събужда с махмурлук, треперене, чувство на вина и паника, дори без конкретна причина.

От психологическа гледна точка, алкохолът също така пречи на човек да изгради здравословни стратегии за справяне със стреса. Ако човек свикне да посяга към алкохол при всяко напрежение или социално неудобство, той не развива емоционална устойчивост и умения за реално справяне с тревожността. Това може да доведе до хронифициране на проблема.

За хора, страдащи от тревожност и едновременно с това използващи алкохол за справяне, първата стъпка е осъзнаване на връзката между двете. Отказът от алкохол – дори временно – често води до значително подобрение в психичното състояние. Възможно е в началото симптомите да се усилят, особено ако тялото е привикнало на редовна употреба, но след няколко седмици мозъкът започва да възстановява своя естествен баланс.

Работата с психолог или психотерапевт може да бъде ключова. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е особено ефективна при тревожни разстройства и може да помогне на човек да изгради здравословни механизми за справяне със стреса. В някои случаи медикаментозната терапия също е подходяща, но тя трябва да бъде назначена от специалист и никога да не се комбинира с алкохол.

Източник: Puls.bg