Александър Папратилов от БРАИТ: Скоро ще има огромна разлика между нациите, които използват AI и останалите
Преди седмица правителството за втори път отказа на Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/ да я включи в Националния съвет за тристранно сътрудничество. БРАИТ кандидатства за НСТС със 106 746 наети работници и служители, както и с 2 913 членове и работодателски организации. Без никакви мотиви Комисията за установяване наличието на критериите за представителност констатира финално, че БРАИТ има 1 127 членове и общо 70 140 работници и служители. Така държавата не признава 1/3 от служителите в IT сектора и около 60% от компаниите, работещи в него.
"Намираме решението на МС да не допусне БРАИТ в новия състав на НСТС за умишлен отказ на държавата да развива икономика от нов тип, да повишава производителността и конкурентоспособността си" , заявиха от IT сектора в разпространена декларация. За коментар по темата TrafficNews потърси Александър Папратилов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании /БАСКОМ/ .
- За втори път БРАИТ не успява да стане член на Съвета за тристранно сътрудничество. Какви, според вас са истинските причини?
- На този етап все още не сме получили доклада от комисията, която не ни допуска в съвета за тристранно сътрудничество. Относно истинските причини, можем само да гадаем защо БРАИТ, работодателска организация представляваща най-иновативните работодатели в българската икономика, отговарящи за около 20% от БВП не е допусната в съвета за тристранно сътрудничество. Тук е важно да отбележим, че и при предишната процедура през 2020, не получихме ясен отговор от МТСП, защо сме дисквалифицирани от процедурата. В крайна сметка заведохме дело и през 2023-та година съдът постанови, че сме дисквалифицирани неправомерно. Тогава обаче Комисията за установяване наличието на критериите за представителност към Министерство на труда и социалната политика (МТСП) не се организира да се събере и да изпълни решението на съда, мандатът на НСТС изтече и влязохме в сегашната процедура.
- Смятате ли , че твърденията че Асоциацията не отговаря на условията за членство в тристранката е тактика целият сектор да се държи настрана от решенията , които засягат икономиката на страната?
- Можем да спекулираме за причините БРАИТ да не е допусната като член на Съвета за тристранно сътрудничество. От една страна, не е тайна, че интересите на БРАИТ и индустриите, които представлява, не съвпадат напълно с интересите на традиционните индустрии. Например, за високотехнологичните индустрии е от изключителна важност стабилността на данъчната рамка подпомагаща външните инвестиции и МаксОД-а, което са по-различни теми от тези за минималната работна заплата и компенсациите за високите цени на електроенергията, от които се вълнуват другите работодателски организации. От друга страна, обаче каква би била логиката на държавата да държи БРАИТ далеч от НСТС? Ние никога нищо не искаме от държавата, тъй като нашите индустрии се справят чудесно дори и при трудни общи икономически условия. Желанието ни е в този национален формат да сме от полза за всички останали сектори - да познаваме динамиките на технологиите, да бъдем по-конкурентоспособни, за да расте цялата българска икономиката, не само иновативните индустрии. И наистина недоумяваме защо това ноу-хау, което искаме да споделяме с държавата и другите работодатели, толкова настървено се отказва?!
- Като организация, вероятно следите дебатите около бюджета , който през последния месец е причина за разгорещени спорове и обвинения между различните политически сили. Според вас проблемът с „липсващите“ 18 милиарда финансов ли е или политически?
- От моя гледна точка проблемът с липсващите 18 милиарда е по-скоро икономически. През последните години външните инвестиции в България намаляха, като това се усеща и на регионално ниво в Пловдив, отчитайки намаляващия брой работни места и заети в производството, основно работещо за износ. На този фон липсващите приходи от реална икономика в бюджета логично отварят дупка, която според последните изчисления е около 18 милиарда. Тук може би е мястото да си зададем въпроса, кое е по-добре за държавата, да се опитаме краткосрочно да осигурим липсващите пари в бюджета с повишаване на данъци и вземане на държавен дълг или да заложим на по-устойчиви и дългосрочни политики като повишим производителността на българската икономика. За целта ще е необходимо да инвестираме във високи технологии и дигитализация, за да може на фона на настоящите демографски показатели да повишим производителността хората в България.
- Като голяма работодателска организация как приемате сериозните увеличения на заплатите в публичния сектор и по-конкретно в сектор „Сигурност“ , където заплатите ще бъдат повишени с 50 %?
- Вижте, разбира се, че ние подкрепяме достойното заплащане за всеки вид труд. Но наливането на още и още средства в нереформирани системи е част от темите, които биха били наш фокус в НСТС. Държавните служители не плащат осигуровките си, докато осигурителният праг за служителите в нашите компании, които допринасят с много за ръста на икономиката, постоянно расте. Публичната администрация е до голяма степен аналогова и видимо се съпротивлява на всяка форма на дигитализация, която ще оптимизира както финансовия, така и човешкия ресурс. За съжаление липсата на дигитализация в публичната сфера се толерира от политиците - те предпочитат лесните решения: да увеличават заплати, за да си “купуват” спокойствието на администрацията, вместо да акумулират недоволство, но да я направят истински ефективна за всички граждани.
- Въпреки , че българските IT компании и специалисти са една сериозна част от икономическия и обществен живот, в технологично отношение България изостава сериозно. Няма връзка между основни институции, бази данни, администрацията, както казахте, до голяма степен все още е аналогова. Каква е причината според вас?
- Това е един от основните куриози в ИТ индустрията в България. Имаме изключително високо ниво на предоставяните услуги по отношение на високи технологии и все пак сме на последните места в Европа по дигитализация на публичната среда и на бизнеса. От моя гледна точка, причините за това се коренят в чисто пазарни принципи. За нашия бизнес е много по-лесно да работи в частния сектор и с външни партньори, отколко да си къса нервите в публичния сектор в България. Разбира се, тук ролята на държавата е ключова - тя трябва да покаже политическа воля и добро познаване на технологичните процеси и новости, за да доведе процеса по дигитализация до успешен край. И тук отново се връщаме на темата с неприемането на БРАИТ в НСТС - там можеше да сме изключително полезни за форсирането на тези процеси.
- През последните години имаше сериозни пробиви в киберсигурността на учреждения като НАП, Върховния административен съд и пр. На какво се дължат, според вас?
- Действително имаше няколко доста неприятни случая на пробиви в информационната сигурност на ключови държавни учреждения. Липсата на ефективно управлявани инвестиции в публичния сектор по отношение на технологична модернизация и достатъчно на брой квалифициран персонал са основните рискове, които доведоха до тези инциденти със сигурността на данните. И отново ще ви върна към НСТС - темата с киберсигурността е от ключово значение за националната сигурност на страната и за сигурността на опериране на бизнеса. Мислите ли, че има каквато и да било национална визия на страната ни по тези въпроси? Това е тема от първостепенна важност на глобално ниво и непрекъснато се обсъжда кой как да си защити технологиите и данните във войната за глобално икономическо надмощие.
- Тепърва AI ще навлиза във всички сфери на обществения живот. Възможно ли е да бъде наваксано забавянето в технологичната сфера – страната ни е на предпоследно място по използване на технологии с изкуствен интелект и какво бъдеще ни очаква , ако това не бъде направено?
- Като начало е добре да осъзнаем, че революцията, свързана с AI вече е част от нашия живот. Добрата новина, е че частният сектор поне в лицето на този, зает в сферата на високите технологии, вече прилага в доста голяма степен последните научни постижения. По отношение на масовото използване на AI технологии, от БАСКОМ инициирахме възможност да модернизираме учебната програма за средния курс на обучение, като въведем материали, свързани с използването на AI на национално ниво. Отделно от това последното проучване сред членовете ни показа, че 100% от компаниите-членове на БАСКОМ, прилагат в работата си инструменти, свързани с Изкуствен интелект.
- Ако излезем от границите на нашата държава, как според вас AI ще промени света следващите години?
- AI ще промени света, като автоматизира работни процеси, подобри здравеопазването чрез по-прецизна диагностика и персонализирани терапии и трансформира образованието чрез адаптивни технологии. Политиката и международните отношения ще бъдат повлияни от AI чрез анализ на данни, но също така и чрез нови предизвикателства като киберсигурност и дезинформация. За социалните системи в света предстоят големи предизвикателства, защото роботите не плащат данъци и осигуровки, не се разболяват, не страдат от бърнаут. В творческите индустрии AI ще създава музика, филми и изкуство, докато в науката ще ускорят откритията в космоса, генетиката и материалознанието.
Въпреки огромните възможности, пред обществото стоят сериозни етични въпроси и рискове, свързани с неравенството, автономните системи и потенциалната злоупотреба с технологията. Бъдещето на AI зависи от начина, по който човечеството ще управлява тази революция, за да я насочи в полза на всички.
Тук е важно да отбележим, че само след няколко години ще има отчетлива разлика между нациите, които имат достъп и използват ефективно AI и тези, които изостават в това отношение. В този смисъл сега е моментът да се действа активно за масовото усвояване и прилагане на технологиите, както в частния сектор, така и и на национално макроикономическо ниво. Тъкмо затова е нашето безпокойство от неприемането ни в НСТС. Често пъти ни обвиняват, че говорим “бомбастично” и смущаваме спокойствието на статуквото. Но светът наистина върви напред с неиумолима скорост, а нас ни е грижа за България, която едва крета в коловоза.
