Александър Морфов качва на сцената на Пловдивския театър Камен Донев, Руси Чанев и Рени Врангова в спектакъл по пиесите на Михаил Булгаков "Съзаклятието на лицемерите" и "Животът на г-н дьо Молиер". Голямото завръщане на режисьора след скандала с отстраняването му от Народния театър "Иван Вазов" е на 10 септември от 19 часа за откриването на Есенния международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът".

На Донев, Чанев и Врангова ще партнират талантливите актьори от пловдивската трупа Алексей Кожухаров, Стилиян Стоянов, Катрин Гачева, Мариана Йотова, Ивана Крумова, Красимир Василев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Димитър Банчев, Павел Сапунджиев, Иван Горанов.

Сценична версия и музикалната среда са дело на Александър Морфов, сценографията и костюми - на Татяна Димова.

Репетициите започват на 22 април веднага след Великден.

Любопитен е фактът, че Александър Морфов събира в един проект Рени Врангова, Руси Чанев и Камен Донев отново след култовия спектакъл "Животът е прекрасен".

Михаил Булгаков пише пиесата „Съзаклятието на лицемерите“ за Ж. Б. Молиер за Московския художествен театър през октомври-декември 1929 г. На 19 януари 1930 г. авторът прочита пиесата в Московския художествен театър и театърът я приема за постановка. Но два месеца по-късно (18 март) съветската цензура (Главрепертком) забранява пиесата. Само година и половина по-късно, след разговор на Сталин с автора и след допълнителната намеса на Максим Горки, през октомври 1931 г. постановката е разрешена. Цензурата веднага настоява да се направят промени. По-специално, заглавието е променено на „Молиер“, а част от текста е пренаписан, така че да не се възприема като намек за модерност – например репликата на Молиер „Мразя несправедливата тирания“ е заменена с „Мразя кралската тирания“.

През март 1932 г. режисьорът Николай Горчаков започва репетиции, но работата по пиесата е завършена едва в началото на 1936 г. Премиерата е на 16 февруари 1936 г., но още на 11 февруари вестник „Съветско изкуство“ публикува остра рецензия. Спектакълът е игран седем пъти с триумфален зрителски успех, а междувременно Платон Керженцев, председателят на Комитета по изкуствата, изпраща доклад до Сталин и Молотов, в който разобличава „тайния политически план“ на Булгаков – да направи аналогия между безправното положение на писателя под тиранията на монарха и под диктатурата на пролетариата. Керженцев предлага да се публикува опустошителна статия и по този начин да се принуди театърът „доброволно“ да се откаже от постановката.