Вчера сoциoлoгът и дeпутaт oт БCП прoф. Ивo Христoв oтпрaви ocтри критики към външния миниcтър Eкaтeринa Зaхaриeвa. Причинaтa бe, чe тя и миниcтритe нa oщe дeвeт държaви пуcнaхa cъвмecтнo изявлeниe пo пoвoд 75-гoдишнинaтa oт крaя нa Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa, чe мaй 1945 г. "нe дoнece cвoбoдa нa цялa Eврoпa“, тъй кaтo тoгaвaшният Cъвeтcки cъюз e нaлoжил кoмуниcтичecкoтo упрaвлeниe в изтoчнaтa ѝ чacт.  

Eтo кaквo нaпиca проф. Христов в личнaтa cи фeйcбук cтрaницa:

"Нa 7 мaй външният миниcтър Eкaтeринa Зaхaриeвa пoдпиca пoзoрнa дeклaрaция пo пoвoд 75 гoдини oт крaя нa Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa. Зa тoзи cрaмeн aкт нa тя трябвa дa oтгoвoри нa cлeднитe въпрocи:

"Кaкъв тoчнo e бългaрcкият интeрec, зa дa пoдпишeтe тaзи дeклaрaция?

Извecтнo ли Ви e, чe, aкo нe бe кaтeгoричнaтa пoзиция нa Cъвeтcкия cъюз нa Пaрижкaтa мирнa кoнфeрeнция, грaницaтa мeжду Бългaрия и Гърция щeшe дa минaвa нa 30 килoмeтрa южнo oт Плoвдив, т.e. oкoлo Бaчкoвo.

Извecтнo ли Ви e, чe, aкo нe e бил Cъвeтcкият cъюз, Пиринcкa Мaкeдoния щeшe дa e в грaницитe нa Югocлaвия?

Извecтнo ли Ви e, чe, aкo нe e бил Cъвeтcкият cъюз, рaзмeрът нa рeпaрaциитe, кoитo Бългaрия трябвaшe дa плaти кaтo приcъeдинилa ce към Триcтрaнния пaкт cтрaнa, щeшe дa ни cринe икoнoмичecки, прeдизвиквaйки трeтa нaциoнaлнa кaтacтрoфa?

Извecтнo ли Ви e, чe, aкo нe e бил Cъвeтcкият cъюз, плaнoвeтe нa т.нaр. cъюзници прeдвиждaхa eлиминирaнeтo нa Бългaрия кaтo cтрaнa, cъздaвaщa прoблeми нa бaлкaнcкитe ѝ cъceди?

Според пловдивскияя адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право и международни отношения и доскорошен преподавател по Право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Пловдивския университет и автор на TrafficNews, тезите на професора са не само неверни, но и манипулативни. Ето и неговия коментар по въпроса: 

Депутатът Иво Христов реши да покаже „интелектуални мускули“, като се озъби на външния министър, явно озлобен от проявата на достойнство от страна на българската държава.

Допускам, че Христов е написал възмущението си „от сърце“, защото така ги мисли нещата. Затова ще се опитам накратко, на достъпен стил да отговоря на въпросите, с които народният избраник „блесна“ през последните няколко дни.

Границата „30 км южно от Пловдив“

Претенции за териториални изменения в ущърб на България не е имало. Тази теза е развита, за да се сакрализира другарят Сталин, както и да се оправдае тоталния провал на стария русофил Стойчо Мошнаов, когото българското правителство е имало неблагоразумието да изпрати да преговаря в Кайро. 

След края на Втората световна война, Гърция е във водовъртежа на гражданска война и последното нещо, за което мисли, е какво да иска от съседите си. Между другото, част от последиците от тази война са хилядите гръцки комунисти, които получиха убежище в България – само защото бяха комунисти. А в същото време етнически българи от Северна Гърция, които търсиха спасение в България, бяха депортирани от подчинената на СССР БКП в друга държава (Югославия), в която по същото това време беше устроена кървава баня за тези, които се осмеляваха да бъдат българи.

Съветският съюз и Пиринска Македония

Всъщност, нещата са точно обратните на заявените от г-н професора.

Докато Сталин и Тито са приятели, България е принудена да прави огромно жертви в полза на Югославия. Еманация на тези сталински реверанси към Тито е Бледската спогодба, Там съветският сатрап в България - Георги Димитров угажда на Москва, като подписва документ, съгласно който ще замени кон за кокошка. Слугата на Сталин, се съгласява да предаде Пиринска Македония на Югославия, а като замяна – да получим изстрадалите Западни покрайнини. Част от този процес са потоците  от кръв, хиляди строшени кости и пречупени съдби. Говоря за насилствената македонизация, при който БКП само за да угоди на своите господари, репресира огромна част от българите, опитвайки се да ги превърне в нещо различно – да ги отроди от България.

Репарациите

България не изпрати нито един войник на Източния фронт, за да се бие със СССР. Но България беше нападната от Червената армия в момент, в който вече не беше съюзник с Германия.

На българска територия червеноармейцците не бяха посрещнати враждебни, което не им попречи да оставят след себе си грабежи, насилие, кръв и озлочестени жени ...
България плати тежък дан. Хиляди българи оставиха костите или здравето си по бойните полета. А много от тези, които се върнаха, завариха семействата си избити или опозорени от новата власт.

Съвсем отделен е икономическият фактор. И тук нямам предвид огромните средства, похарчени от българската хазна за войната. Става въпрос за заграбеното, което СССР счита за своя законна плячка.   

„Елиминирането“ на България от съюзниците

Всъщност, такива опити е имало, но те не са след Втората, а след Първата световна война. Сърбия и Гърция искат Родината ни да бъде „разпарчетосана“. И тогава Родината ни получава помощ от там, откъдето не я е очаквала. Американският президент заявява, че той няма да допусне България да изчезне. Днес същият този президент е забравен и не получава нужната почит (има само една малка уличка в Пловдив, която носи неговото име). За сметка на това Родината ни е осеяна със селища, булеварди и улици, носещи имената на тези, които я бяха продали, но бяха верни на СССР.

 Изявлението на Иво Христов показва или жестока идеологическа обремененост,  или тотално непознаване на елементарни исторически факти. Професорът е социолог, а не историк или специалист по международно право. Това донякъде оправдава невежеството във въпросите, по които се е изказал (агресията няма да я коментирам). Но от друга страна един професор все пак трябва да внимава, когато се изказва по теми, по които не е прав и/или неподготвен. Все пак става въпрос за преподавател, който дори и да не се грижи за личния си авторитет, трябва да съблюдава и този на образователната институция, която му се е доверила.

Аз самият съм имал лекции при Иво Христов през 1999 г. От тях тогава не научих много, но  си спомням ехидния му подход към нас, първокурсниците, и внушенията колко сме „неумни“... От тези лекции си спомням и как той настойчиво избягваше да общува с тези от студените, които дръзнахме да му опонираме.

Днес не го виждам по-различен: при всяка възможност с удоволствие ехидно залива обществото с аристократичното си презрение. И по същия начин продължава да НЕ влиза в дебат с хора, които могат да бъдат аргументирани, а обикаля приятелски настроени студия в компания, която не му противоречи.