На днешната дата през далечната, но историческа 1929 година, Ботев (Пловдив) става държавен първенец за първи път в своята история след победа над столичния Левски.

Според действащата тогава наредба първенството се провежда по системата на директни елиминации в един мач. За тях се класират победителите от всички спортни области в страната, които по това време са общо 13 на брой.

Ботев печели надпреварата в Пловдивска област и се класира за националните елиминации. В тях "жълто-черните" отстранява Левски (Бургас) след победа с 2:0, след което и варненския Шипченски Сокол с 3:1.

Така на 3 октомври 1929 г. на стадион "Юнак“ в София отборът на Ботев играе финална среща за държавно първенство срещу Левски (София). Въпреки преобладаващата домакинска публика, няколкостотин "жълто-черни“ привърженици подкрепят неистово своите любимци, които в крайна сметка успяват да им се отблагодарят.

След един крайно напрегнат, динамичен и интересен двубой Ботев побеждава с 1:0 и спечелва титлата "Държавен първенец“ и става носител на Царската купа по футбол за 1929 година. Шампионското попадение е дело на легендарния Никола Щерев – Старика след гол с глава в 81-ата минута. Стихийният натиск на Левски (София) в последните минути е умело отразен от пловдивчани и Ботев става Шампион на България!

Клубът е посрещнат тържествено на Централна гара в Пловдив от духов оркестър, кмета на града Божидар Здравков, председателя на спортната област Щиплиев, видни общественици и симпатизанти.

Хилядно шествие манифестира по улица "Иван Вазов“ и Главната улица на града, носейки шампионите на ръце, а по пътя си футболните герои са възнаградени с овации от пловдивското гражданство.

Голямата футболна радост за Пловдив донасят следните футболисти:

Емин Мехмедов, Михаил Костов, Андон Стоянов, Георги Бичиров, Найден Радомиров, Александър Касъров, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Никола Щерев, Станчо Проданов, Вангел Каунджиев, Кирил Радомиров, Михаил Дичев, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров.