На днешния ден се навършват 94 години от рождението на футболиста Давид Попов, легенда на Локо Пловдив.

Роден е на 23 януари 1927 г. в Пловдив. На 12 години, вече ученик в Първа мъжка гимназия (дн. „Св. Св. Кирил и Методий”), започва да тренира футбол в отбора на Спортклуб. Първоначално играе като дясно крило, впоследствие става централен защитник – превръщайки се в един от еталоните на този пост за цялата история на пловдивския футбол.

На терена се отличава с елегантност, играта му е интелигентна и коректна, умее да увлича съотборниците, а към съперника проявява неизменното си джентълменство.

Макар само по косвени данни, но допускаме, че дебютира в официален мач през 1941 г., едва 14-годишен (бележейки два гола като дясно крило при гостуване в Ямбол). През 1942-43 г. е все още в юношеския тим на Спортклуб, трениран от Христо Бъчваров.

Поради младостта си не успява да се наложи в представителния отбор на родния клуб – тогава съставен от знаменити играчи, споили се в изключително разбирателство помежду си. Така става състезател на ЖСК (вероятно през 1945 г. и поради семейна свързаност с железопътното ведомство). За синия отбор Давид Попов играе до 1947 г.

На 20-годишна възраст бива призован (както всеки талантлив играч от града) да отбие военна служба в Ботев при ДНВ. Там прекарва две години и му предстои уволнение.
Днес ние не знаем за вероятните футболни пътища пред него – може би е щял да се завърне в железничарския клуб или пък да потърси отново своя шанс в родния Спортклуб?

Съдбата обаче казала своята дума: именно във времето, когато Давид Попов отслужил военна служба, били обединени точно тези два клуба, Спортклуб и ЖСК.

Първоначално обединеният клуб се казвал Енергия, след седмица го преименували на Торпедо Пловдив – а от 1951 г. носи настоящото си име, Локомотив Пловдив.
Така през 1949 г. Давид Попов станал играч на Енергия Пловдив – превръщайки се в средоточие и символ на сливането между Спортклуб и ЖСК. От 1949 г. до 1962г., когато прекратява кариерата си, Давид Попов записва цели 170 мача за представителния футболен отбор на клуба.

В края на 50-те години поема капитанската лента от вече отказалите се Иван Лазаров и Христо Бъчваров – превръщайки се в знаме на Локомотив Пловдив през един от най-тягостните периоди от клубната история – преизподнята на шестте години във втора дивизия!

Приключил състезателната си дейност след 19 години активен спорт, отдаден на любимия си „Локомотив“ през 1962 г. Той ще остане завинаги в душите и сърцата на пловдивската футболна общественост като незабравимия Давидко – Попето.

Попов умира на 9 март 2011 г. в град Кърджали.

Източник: wikipedia.org, lokomotivpd.com