Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. край Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 по Рихтер – е известен също като Поповишко земетресение и Пловдивско земетресение.

Първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан и с магнитуд 6,8 по Рихтер. Денят е Велика събота по църковния календар.

На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.

На 25 април 1928 г. в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила. Всъщност, сеизмичната активност в раойна започва на 29 март и е продължила до началото на юни 1928 г.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. Понякога вторият трус е наричан Пловдивското земетресение от 1928 г. поради големите разрушения причинени от него на града. Една трета от Пловдив е разрушен.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени; 402 от разрушените сгради са били държавни и общински училища, а 250 – църкви.

В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито, в палатки от черги.

Военният клуб в Пловдив е разрушен, след това е ремонтиран, но сградата не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Сградата, в която е заседавало Областно събрание на Източна Румелия, е пострадала сериозно от земетресението и през 1930 г. е разрушена. Храмът „Света Неделя“ е силно пострадал и е основно ремонтиран през 1930 г.

Едва завършена през 1927 г. новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив е също пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив. Много от експонатните са повредени. През 1934 г. музеят е отново подреден и отворен за посещения.

Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, но не падат. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетон. Железопътният мост в Пловдив е изместен встрани с 28 см. На другия ден от техническа секция София пристига секционен инженер Димитър Золотович с шлосери и само за 2 часа мостът е наместен. Линията от двете страни обаче потъва с 20-30 см. Всички повреди по жп линиите са поправени още на 19 и на 20 април и влаковете отново започват да се движат. Необходими са били 80 вагона баласт и сгурия, за да се запълнят хлътналите места по жп трасето”.

Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено отново на по-високо място.

Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. Камен Петков проектира възстановяването на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата епископия, и трите в Пловдив, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец.