На 13 януари 1928 година, в 12:30 часа по обед 26 годишната Мара Николова Бунева ликвидира в центъра на Скопие сръбския сатрап на българите Велимир Прелич на крайречната улица “Войвода Путник” пред печатница “Стара Сърбия”. Тя хладнокръвно вади пистолета и изстрелва 3 куршума в тялото на Прелич. Подгонена от полицията, стреля в гърдите си и пада на стария мост на Вардар. И жертвата и отмъстителката са откарани във военната болница. Прелич умира на 15 януари по обед. Мара Бунева е свестена и разпитана от жупана Вилдович. Казва му, че отдавна е подготвяла покушението защото Прелич е измъчвал българите от Македония: “Направих го защото обичам Отечеството си”. След тези думи тя склопва очи. Сръбските вестници от онова време свидетелстват, че военният лекар генерал Костич възкликнал “Ево ти жена!” След което се поклонил над бездиханното й тяло пред другите присъстващи.

Мара Николова Бунева е останала в историята като българска революционерка, член на Вътрешната македонска революционна организация. 

Родена е през 1900 г. (има версии за 1901 и 1902 г.) в Тетово, където получава основното си образование. В Скопие тя завършва средното си образование, в Солун е в професионално училище за шиене, а успява и да получи висше образование в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат ѝ Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие със задачата да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в Югославия Вардарска Македония.